На времето като бях в Япония, имах една приятелка Мегуми.Тая Мегуми като ме поопозна какъв бях чишит, взе да ми вика "аманоджаку". Естествено тая дума не я знаех и я питах, какво аджеба значи. И тя ми обясни, че е човек, който все говори наобратно. Не напук, не да се заяжда с лоша умисъл, а просто все ще намери какво да каже, че нещо няма да стане, както си го замислил, че еди къде си може да се обърка; ами какво ще правиш, ако...и тям подобни.
Тъй като Мегуми ми го казваше с усмивка, тя всъщност направо си ме е базикала, но аз не го приемах толкова надълбоко, не вярвах, че имам проблем, че това е нещо лошо. С времето обаче явно нейните приятелски забележки са започнали да действат, защото започнах да се улавям, че не само не съм напълно забравил думите ѝ, както се случва с всички реплики, които човек чува или прави в делниците и празниците си, ами и съм започнал да полагам усилия да не бъда аманоджаку. Сигурно влияние има и модата напоследък за позитивизъм. Въпреки това обаче най-вероятно не ми се удава, но по-добре поне един проблем да е осъзнат, макар да не се взимат мерки по решаването му, отколкото човек дори да не е ясно за съществуването му.
Тогава не знаех, какво ѝ е на Мегуми, постоянно да трябва да се защитава за всякакви подробности, да отговаря на дребнави критички, и то без да се изнерви даже. Дали просто е била твърде търпелива, не знам.
Край нас има твърде много черногледи хора. Може би точният превод е именно черноглед. Та-погледнете навътре и ако видите някое аманоджаку, одма го утрепете. Исто следечи пут като ви се поиска да кажете нещо нааманоджаку, се хванете за гушата и стискайте здраво, докат вече не можете да стискате.
