няма смисъл

 няма смисъл

Украйна

 При поява на някаква разделителна линия хората имат склонност да взимат страна. Обикновено решението на коя страна да се симпатизира се взима на емоционална основа, без да се разгледа съответната материя в дълбочина и в хронология. Така беше и с въпроса да допускаме ли бежанци по време на възхода на Ислямската държава. Хората се изпокараха с приятелите си, зачеркнаха ги от Фейсбук. Така е и с текущия въпрос за войната в Украйна. Има ли Русия право да извършва тази т.нар. специална операция, няма ли. Още по-лошо е, че и при този въпрос се реагира у нас ( за другите държави не знам), както е и с другите въпроси-в зависимост от отношението на политичката партия, на която симпатизираме. В случая не ми е важно по какви подбуди съотвените партии застават зад политиката на Русия или на САЩ.

Естествено, че морът, който предизвиква една война, никога няма как да бъде оправдан с каквито и да е мотиви. Чувал съм войни за територия, войни за нефт, войни за жени сигурно също има. Един по ТедЕкс твърдеше, че война избухва, когато разполагаемите жени в една държава паднат под определен праг. Съмнява ме войната в Украйна сега да е заради последното, макар същият човек да твърди, че когато СССР влиза в Берлин, е имало милиони изнасилвания на жени. „Демилитаризация, денацификация“. Ако обичаш денацифицирай си собствената държава и я пази, както намериш за добре, така че нацистите да не навлизат на нейна територия. Но да прочистваш друга държава превантивно, това вече е ново двайсе. Обикновено се възхищавам на проактивни действия.

Всъщност дълго се чудих какви ли аджеба може да са мотивите на Путин за отпочването на тая атака. Нито е заради нефта и газа, нито е заради жените на Украйна, имат си и достатъчно земя и всякакви полезни изкопаеми в нея. Тогава за какво? Има и теория, че руснаците просто ги е страх от ново бъдещо навлизане на тяхна територия, както са правили Наполеон и Хитлер, заради липсата на силни естествени прегради и широката отвореност към средна Европа. Докато не попаднах на един пост на Джок Полфрийман относно нацистите в Украйна.  Оказва се, че в Украйна има нацистиии. Нещо повече-видно от статията в Уикипедия, САЩ са наясно с това обстоятелство. Обръщам внимание, че това е статия в Уикипедия, при това на английски, където всеки може да реагира и да промени дадено съдържание. И доколкото не е променено, значи описаното е истина. Затова допускам, че в телефонните разговори между двамата президенти от преди войната Байдън е бил подробно информиран за мотивите за предстоящата атака. Помним, че той предупреди света, че Путин вече е решил да нападне и че ще нападне. С други думи Байдън е бил убеден и е приел аргументацията на Путин. Затова и нямаше рязко преместване на натовска военна техника и хора в посока Украйна/румънската база. Т.е. тая война е договорена между тях двамата. Може би нещо подобно на подкрепата, която и САЩ и СССР едновременно са оказвали на Ирак по време на Ираноиракската война.

Но да се върнем на нацистите в Украйна. Излиза, че в украинското общество е имало нещо, за което почти всички са знаели, но са си траели. Траели са си и когато тия хора са получавали държавни постове. И сега се правят на „ни лук яли ни лук мирисали“ и на жертви. Тоест за това, че украинското общество не се е самопочистило, сега се стига до там друг да го почиства. Отново казвам-това няма как да е правилният начин в 21.век. Но съм сигурен и че хората края на 30те години на 20.век са си казвали същото „Това не може да се случва в 20. век!“, когато Хитлер е започвал да напада. Защото човек никога не е готов за нещо толкова жестоко като войната, тя никога не идва в правилния момент. Ако в транспортния бранш има фирма, която вози с неизправни и опасни автобуси, която не издава билети или по друг начин нарушава разпоредбите или добрите практики,  преди държавата да я глобява, трябва останалите фирми в същия бранш да я накарат или да оправи недостатъците, или да напусне този бизнес. Защото те най-напред узнават за начина ѝ на работа. Подобен принцип е бил възприеман в миналото от някои държави-населението е групирано на определена бройка и всички отговарят солидарно за провинения на всеки. Един да престъпи порядките-всички плащат. Съответно имат много по-голям стимул самите те да не допускат престъпления.

Друг аспект: заради тази малка, но явно силна част от украинското общество се налага обикновени мъже да хващат оръжие и да защитават територията и имуществото в държавата. Но не само. Всъщност основно защитават точно тия няколко човека, които биват издирвани чрез тая т.нар. специална операция. Защото ако хипотетично всички сдадат оръжие и кажат „Заповядайте, влезте и си хванете който ви трябва“, нищо няма да бъде разрушено и никой няма да умре (освен тези може би, които биват преследвани). Обаче не е позволено на мъжете да правят това. Те са задължени да се бият. И тука-каква е разликата между това да си гражданин и това да си поданик? В крайна сметка, когато ножът опре до кокала, не си никакъв гражданин, не притежаваш никаква свобода да запазиш живота си, като не-участваш в един конфликт, който не е твой. Ти си просто една собственост, един оператор на картечница, на който му се налага да защити тия, които са привилегировани. И истина е, че войната е това, където се пуцат хора, които не се познават, заради други хора, които се познават, но не искат да се пуцат.

Затова когато се забелязват несправедливости, макар и най-малките в едно общество, е добре веднага да се реагира, и то по щадящ начин с цел те да бъдат своевременно елиминирани, и то така, че всички замесени да са доволни. Преди да избуяват до нивото на Хитлер или Путин. Защото гогава е малко късно и малко сложно.  Естествено, идеално би било да се проследят и причините Азов да съществува. Но съм сигурен, че пак ще се стигне до същото-една несправедливост, на която не е обърнато внимание, е породила ответна реакция и това се е повторило многократно.

Едно време, преди още да има пушки и барут, българите с няколко копия и лъка са можели да се дървят на половин империя и да налагат собствена политика. В ерата на изтънчените оръжия обаче държавите, които могат да си позволят да водят самостоятелна военна и икономическа политика, се броят на пръсти. Териториите, които попадат между тях, този буфер, неизбежно попада под нечие влияние. Дори да поддържахме армия и техника на нива от най-добрите ни времена, пак нямаше да можем с тях да надвием ни Турция, ни Русия. А какъв е смисълът да храниш армия и да купуваш оръжие, ако с тях не си в състояние да надвиеш? Не просто да отбиеш врага за известно време, а да имаш реалистичен шанс да надвиеш. Тогава единственият полезен ход е кооперацията-дали ще е НАТО, дали ще е военна версия на СИВ, но съюз, от който ще имаш реална полза в нужда. Добре е, че нашите хора през 90-те години са успели да се обединят накъде ще върви държавата и в началото на века тя официално влезе под защитата на САЩ. Украйна, Молдова, Грузия, Армения нямаха тоя късмет. С две от тях Русия воюва. Въпросът към момента е дали след Украйна Русия ще влезе и в бившата съветска република Молдова, където е и Приднестровската република (нещо като ДНР и ЛНР), с оглед на проевропейски настроената ѝ президентка. А кому е нужно това влияние е по-скоро предмет на психологията, ако не и на психиатрията, според мен.

Сблъсъкът между водените от САЩ и Русия политики е в крайна сметка културен. Свободата да избираш срещу грубата силата и налагането. Те са несъвместими. Като вода и олио, като ден и нощ. Макар че каква за каква свобода нападнаха САЩ Ирак? Което отново показва, че доколкото не си част от нещо наистина голямо, ти си просто плячка и е въпрос на време да реализираш тоя си потенциал.