Тая година загубих много хора. И без това кръгът от приятели ми е толкова стеснен, че няма накъде повече, но ето че въпреки това загубих и още хора. Хора, с които говорех понякога. В някои случаи виждах, че нещата не са на добре, но някакси не мислих, че ще е толкова скоро. Дойде изведнъж. Някои от тези хора буквално бяха оставени и чакани от най-близките им да умрат. Въпреки че им предложих алтернативен поглед /преглед/. Въпреки че проблемите им не бяха сериозни. Затова в този случай ме беше особено яд. Все пак не можеш да закараш някой насила на доктор, ако близките му не го искат и те, няма как да го натовариш на колата и да завлечеш на лекар, не ли?
За Б.В. беше ненадейно. Макар да виждах, че той няма нито желание за живот, нито пък се вписваше в реалността. Никога (с изключение на един път) не съм виждал близките му наоколо. А те живеят на 60 км, от тука, айде бегай. Нито внука му, за който все говореше...Отново се потвърди, и при тези два случая, хората умират, когато го поискат.
И тъкмо, когато и мислех, че "ето, това беше за тая година" и бам! още двама души в самия край на декември.
Д.С.-мислех да мина през старческия дом, в който живееше, по време на лятното ми вело пътуване. Но...видяха ми се много двайсетината километра отклонение в едната посока от пътя. Те реално не са малко. Но съм сигурен, че нямаше да мисля така, ако знаех, че това ще ми единствената възможност да го вида жив. Човека, у чийто автобус се качвах като малък; където се чувствах като вкъщи; който продължи да се радва да ме види, дори и след като пораснах. И затова ме е яд.
Надали има човек, който да може да компенсира избледнелите (изчезнали) познанства и приятелства с нови в толкова кратки срокове.
За С.М.-откровено лекарска некомпетентност. Липса на холистичен подход. Ясно се вижда как всеки лекар гледа неговата си специалност, оперира тялото, без да се интересува от влиянието на действията си върху другите системи. Урок, но с твърде висока цена! Урок и за това, че съществува "out of the box", че съществува шибаната кутия!
Д. беше млад човек, малко по-дрът от мен. Искаше да си направи къща на село. Макар че тя живееше в един селски град. Не ми хареса, че преди 3 години не намери време да се срещне с мен, когато бях посетил града ѝ за няколко дни, и това е единственото, което ме спасява от това, да ми е супер тъжно и за нея сега.
