Северна Гърция, ден 4

14.10.2013, Неой Пастадес (Димотика)-Авра (Комотини)
DST: 110 (проблеми с километража), AVS: 19.9 km/h, TM:5:12 h

Отново дебела мъгла. Една сигурна причина да искам пак да дойда по тия места-виждам само асфалт.

Карайки и гледайки най-различни надписи на гръцки и осъзнавайки, колко неуникална е нашата азбука, си мислех: Кирил и Методий трябва да са били много дребнави хора. Или ако приемем, че сегашната ни азбука е измислена от Климент или който и да било друг, то това автоматично се отнася за него или поне за политика, който му е възложил задачата да я измисли. В гръцката азбука няма буквите за звуковете Б, Ж, Ш, може и други, и те това го направили на въпрос за пред Папата-искали да се признае и българската азбука за официална. Пък тя същата като гръцката, само дето няколко звука липсват. Все едно това е било най-важното...Черноризеца нали беше писал стихотворението "За буквите". Помня, че в училище ни учеха, че то пишело "за буквите", но всъщност се имало предвид цялата азбука...Глупости на тръкалета. Ставала е дума точно за буквите, които липсват в гръцката азбука и то закономерно, понеже такива звукове няма в гръцкия език. Може и грешно, с твърде голям патос, да са ни го преподавали или аз грешно да съм чул...

Александруполис е яко градче, от всички, през които минах, той ми ареса най-много. Равно е (става за колелисти сиреч), има си паркче, маси на ръба на морето, морска гара, от където отпътуват корабчета за о. Самотраки, хубава атмосфера, топличко, слънчево. Между другото, от Самотраки се отказах заради мъглите. Какво ще вида...

След Александруполис бързо хванах пътя за Гюмурджина (Комотини). Имаше попътен вятър в началото от югоизток и беше супер. След като се поиздигнах, вятърът спря и стана райско. Гледаше се надалече, а пътят беше пуст, асфалтът отличен. Колите си се движеха по магистралата.

залез

И така-денят почна зле с тая мъгла, но завърши чудно! Оказа се, че мястото, което съм избрал за спане (край село Айра ли беше, Авра ли...) е най-високата точка между Александруполис и Комотини и от там минава Виа Егнатия-стар римски път, за който са изпълнени проекти по възстановяването му, така да се каже. Стана ми ясно, че градовете Комотини, Ксанти, Кавала, Солун са възникнали като станции на през 50-60 км по тоя път от Рим до Константинопол. И в село имаме стар път. Казва се Цар-Петров друм-от Факия през Хавса за към Истанбул. Има и интересна легенда за него, но друг път. Интересна казвам, щото не знаеш, истина ли е измислица ли е. Толко убава легенда...Запазен е отлично под дърветата. Дали не би било хубаво и тук подобен проект да се свърши?

Прополис и херпес

Случвало ли ви се е да ви излезе херпес (на който аз викам "хермес", като имам обосновано предположение за основанието да го наричам така, но тук поради SEO причини не мога да правя така)?

Има два вида херпеси обаче. Едните излизат на устната, другите по други части на тялото. Официално май се делят на излизащи по горната и излизащи по долната част на тялото, като вторите са по-кофти вариантът, абе направо са си опасни.

...Та. На мен ми излизаше на устните. Последно ми излезе на горната и за разлика от друг път, когато отминаваше за ок. 9 дена, тоя път престоя так, местейки се (каквото значи и херпес на гръцки, а именно 'пълзя') цели 5 седмици.

Ей на ся, преди 9 дена обаче ми излезе пак един. Имаше прополис под ръка, та викам "чай ша го намажа, може пък да има файда. То по-зле от петте седмици надали ше стане". И зех ,че почнах да го мажа по три пъти на ден. И той зе, че даже не се и разпука. И изобщо през тия девет дена не ми е създавал ядове. А друг път-не мо да се усмихнеш, не мо да зинеш...Тоя път културно. Само на около петия стана едно като коричка, но еластично. Не като друг път при всяко по-рязко движение на устната да се разпуква и всичко да започва от начало.

Та-мазал ли е някой херпеса си с прополис и какви са вчипетленията?

Поздрав!

Добавка 12.06.2016: Мисля, че най-ефективно се спира развитието му в начален стадий с мастика :)

Северна Гърция, ден 3

Понеже получих няколко оплаквания, че даже и с Гугъл преводач хората не ми разбират английския, продължавам хрониката на български. И тука може да им трябва преводач заради диалекта...ама пък може да реша да пиша книжовному ;)

13.10.2013, Мезек-Neoi Pasthades

DST: 110 km, AVS-17.2 km/h, TM: 6:23

На сутринта нямаше как-дори пътят ми да продължаваше от крепостта още по-нагоре (в което аз  не вярвах), трябваше да сляза по 20% наклон надолу, за да си налея вода и напазарувам. Мъка. Да бях слязъл снощи, а не да се стискам неядейки и непиейки, само и само да не сляза, защото пак ще трябва да качвам.

В магазина, който се намира в центъра на Мезек на пешеходната пътека, точно под крепостта, заварих любезна, дори приятелски на пръв поглед настроена млада дама. И на втори си беше яка ;) (закачка ;) ) От ония тип хора, с който не ти е трудно да завържеш разговор, даже после не си спомняш, кой точно е започнал разговора. Дори да си пътешественик с колело. Обикновено хората в България и по-специално в Източна, не те отразяват много. Та на тоя фон тя направо си е Вечерница. След като ме поизчака да се начудя, какво да си купя от магазина, излязохме пред него, където вече седяха няколко човека от селото. Застанах прав до масата, а тя ме подкани да седна, понеже аз съм бил гостът :)

Охотно разправих вариантите си за прехода през деня. Всеки даваше акъл, от къде да хвана, като преобладаваше идеята да се върна до Капитан Петко и от там в Гърция. Но аз им познавам вече психиката на невелосипедягите, особено +възрастни хора. Жената от магазина ми подшушна да съм хванел нагоре покрай другата крепост. Имало хубави гледки. Другите мъже добавиха, че до Кулата (сиреч най-високото място) е баир, но пък после все слизане. Само дето имало към 4 км черен път до Вълче поле. Много обичам да обсъждам маршрута или просто да си говоря с местните, затова просто се наслаждавах на разговора; своя си избор вече бях направил.

Беше мъгла голяма, палатката си прибрах даже мокра, но те казаха, че такава мъгла първи ден имало и ей сега щяла да се вдигне, затова избрах да мина през Кулата и Вълче поле, за да гледам гледките от високо. Просто ми хареса да гледам от Мезешката крепост явно ;) На хартиената ми карта тоя път не съществува, добре поне, че на Garmin Dakota-та го имаше, та бях спокоен.

А пътят от Мезек нагоре стръмен, тесен, но гладък, отвсякъде гора, приятно :) Само две коли минаха покрай мен. Същинска велоалея. Пак трябва от там да покараме. До Кулата се изкачих на 560 м надм. вис. от под 200. После хубаво спускане вече по черен път до Вълчи дол. След това отново се изкачих до към 470 м, до Камилски дол. Следва спускане към яз. Ивайловград. Язовирът сигурно е красиво място. Виждаше се вече прошарената гора, но видимостта беше все тъй малка. Помня, че  близо до нивото на водата, температурата чувствително се повиши, до тогава беше ок. 13 градуса. Последва отново качване, тоя път до около 330 м.

преди Вълчи дол

яз. Ивайловград

Много яко боклукът не е разпилян покрай кутията

Дали заради неделния ден Ивайловград ми се стори супер спрял. Никакви хора по улиците, никакви отворени заведения или други обществени места с изключение на едно кафене на края на града. Поминъкът тука явно е добивът и обработката на естествен камък (в Радовец беше какво-тутун ;) ) За него явно идват, видях бая Софийски и Пловдивски коли. Софийските чорбаджии се обзавеждат от там.

Човекът осъден на 101 години затвор!

На КПП-то край Славеево минах веднага. Само една кола имаше преди мен, шофьорът ѝ говореше с нашия митничар на перфектен български (но без ш, ч и т.н.) и с младата гръцка митничарка (която като ме видя разчорлен и немит даже не пожела да ми прегледа личната карта)-на гръцки.

Продължавам да чакам да се вдигне тая проклета мъгла и вече съм супер обезпокоен, какво става. Как може в Гърция-страната на топлината в мойта представа, да има мъгла и да е ладно!? Междувременно забелязвам различната архитектура на къщите им-има доста къщи от ония с плоча, а не с издигнат покрив. Къщите са спретнати, измазани, дворчетата подредени. Мъглата се вдигна чак до село Дафни. Там някъде изкарах палатката, опънах я край пътя да я суша. Ставаше бързо. По едно време една малка кола дойде и спря. От нея изскочи един голям човек и вика: "аойфаподфпао?" "Не те разбирам", му отговарям аз. Човекът всъщност беше много приятелски настроен. Положи усилия да ме попита, от къде съм точно (като му казах, че от България, започна да изрежда градове-Пловдив и прочие, да ми подскаже да кажа моя). Като му казах и че смятам да карам до Солун (тогава не се сетих името на отсрещната на Кулата страна Промахон), той възкликна "Браво!" Стана ми драго. И времето се оправи, и тоя човек ме похвали...машалла!

В Димотика гледах веднага да намеря банкомат (понеже в Ивайловград както стана ясно не работеше менячницата) и да ЯМ! На път за центъра видях, че и там има циганска махала. Между другото тук отново добре, че беше GARMIN DAKOTA-та да ме закара веднага в центъра Не знаех, че и в Гърция има цигани. Знаех за нас, мамалигарите, Словакия, Италия, и другите западни страни, в които те чак напоследък имигрираха. Как и да е-немаше ядови с тях никакви. Ядох в заведението-ТО КЕНТРИКО ('the centre'). То е семейно, от 1983. Човекът, който работеше там, се оказа на основателя синът-сиреч чорбаджията. Знаеше добре английски. Нещо, което после ще се науча да ценя. Той беше първият от многото млади гърци, които видях, с гъста големичка брада. Явно това е някаква мода сега там. Та той ми предложи половин печено пиле, салата, каквато си избера, пържени картофи и хлебец за само 5 евро! Мисля, че и в БГ надали щеше да е по-евтино това. След като се направих на много начетен, четейки и другите оферти от менюто, все пак се съгласих на неговата оферта-"айде от мен да мине". Пиленцето беше чудно, не твърдо или препечено, от което се опасявах.

гр. Димотика

Напълних препразнения стомах и тръгнах да излизам от града с цел да си намеря място за моята шатра. Лесно се намери-след селото Неой Пастадес (или както там се чете). Там за първи път осъзнах, колко рано трябва човек да си ляга и колко малко време остава за каране в това време на годината.

Greece cycling trip, Day 2

 Day 2, 12.10.2013, Radovets-Mezek

DST-62.6 km, AVS: 15.5 km/h, TM:4:01 h

Heading from Radovets to the tower where Baldwin was defeated nearby Matochina in the beginning of the 13th century I crossed a very beautiful landscape. Unlike Strandja there are no forests and you have a broad view over the terrain. That's something I adore. BTW, the road between Radovets and Varnik was, despite expectations, not shown on my Bulgaria Garmin GPS map my karta.bg .

Trail between Radovets and Varnik

Varnik

A few more words about my hosts. They made me a great breakfast-several slices of bread covered with salami and thick layer of cheese. Two of them they put on my bag although I kindly asked them not to do so :) Vankata took me to the spot where the trail begins since as mentioned above it was not on my map. Later on he even called me to check if everything was going well. Perfectly nice people!

According to Vankata there is no bridge between Lesovo and Radovets over the river (Tundja). In the past there used to be such but has been destroyed by the river. Pay attention because on the Domino map of Bulgaria it is there waiting for you!

A perfect example for waisting public money-information centre in Matochina-closed, no visitors, no people.

Жадна съм.

Искам и аз!

 И аз искам!

The view from the tower is wonderful, 360 degrees.

view from the tower

village of Matochina

selfexplanatory

These guys just making me aware of my flat front tyre 5km before Svilengrad

Прочетете надписа! Евала. А съг нема веке такъви работи :(

Next I visited the Thracian (as it later will turn out in Greece they are called Makedonian) tomb in Mezek. The guys at the reception were very nice and kindly suggested I should sleep at the fortress as there was a guardman throughout the night which I embraced as the memory of the theft in Romania was still fresh. I shot a forbidden pic inside.

Entrance

Street art on the way to the tomb

There is a cycling path between Svilengrad and Mezek. Mezek is the village with the best preserved in Bulgaria fortress with original walls and towers up to 6 m above ground level. Back to the cycling path. It was a part of some EU funded project. However! I saw no people using it. I only met two guys on bikes but they were paddling next to that cycling path, not on it. Two problems: number of people cycling in Svilengrad too low. Second-the path itself is rubbish! It is made out of concrete. Consequently uneven and unpleasant. Some standard needs to be adopted in Bulgaria regarding cycling path construction and commissioning. Because you can see such rubbish in even in Sofia. I'm wondering if releasing payment for such an execution isn't some kind of abuse.

The fortress of Mezek is really great! Part of a project executed by the Municipality (together with the said cycling path but more successful). Entrance fee 3 BGN, was free until August this year. The road to the fortress has about 20% inclination!! Tough for a cyclist. There is free water down across the shop, so first take your water and then go up to spend the night, don't do like me-I had to go down and then up again...

perfect view from the fortress over the village of Mezek

inside the best preserved tower

I mean this one ;)

In the evening I am wondering which way to take the next morning-to the fortress of Lyutitza and Villa Armira or directly to Ivaylovgrad or go a bit back and enter Greece from neaerby Svilengrad...The next morning I'll be having more to wonder about :))

Powered  by bulgariatrue.com

Матрял

Обикновено истинските промени тръгват отдолу. По фирмите е така-от най-долните работници се събират мнения и впечатления от работата им с клиентите и се предприемат съответните действия. Обаче при нас сега има опит нещата да бъдат променени одозго-от София. Изключително интересно, как в градовете и градчетата и селата извън София никакви протести няма. Изводът е следният: докато няма движение отдолу, с протести и без протести в София нищо по същество няма да се промени. Липсата на движение доле показва качеството на матряла.

Гъби

Случайно видях днес сутринта по време на разходката ми с колелото около село, че са излезли гъби. Аз даже не ги познавам, та отчупих парче да го покажа на баща ми и той потвърди, че е печурка. На сръбски "печурка" значи 'гъба', но аз вече знаех, че е гъба, въпросът беше за вида ;) А печурка не знам на сръбски как е, надали е "гъба".

След обяд отидохме за гъби. Толкова щастлив рядко съм бил. Голям кеф е да береш нещо свободно, да знаеш, че то е нещо полезно, относително скъпо на магазина, а ти го получаваш безплатно; чисто-без торове и препарати (не знам, дали тия от магазина имат всъщност).

В началото обходих бая място и нямаше гъба...чак се чудих, как сутринта веднага попаднах на цели три гъби. Но после...послеее бая гъбки наизлязоха. Те са едни мънички такива...Но има и едри. Някои срамежливо надничат изпод сухата трева, други направо викат с белите си гугли...Аз всички много добре ги уважавам-приклякам пред тях и бавно ги заколвам с ножката. За да може догодина да се възкресят. След това ги поотупвам от тревичките и пръстта и ги прибирам в торбичката, една по една.

Намират се и по една, но най-често са в стадо или поне в малка сюрийка. Трябва внимателно да се огледа района, за да не се пренебрегне някоя. Защото гъбката се е постарала да излезе и да порасне бързо, така че аз да я обера. Даже имаше някои изпотени от бързия растеж. Сериозно! Но аз на всички им благодаря и ги прибирам при другите.

И в това прекрасно време...голямо удоволствие беше да си обикаляме по поляните и да дебнем гъбичките. Като се замислих-тука на село поемаме от природата бая-я риба от ряката, я билки, от които вече месеци пием чай вместо вода, я гъби...Харабийка си е ;)  А как миришат тия гъби като ги наредиш отгоре на печката..ммм!

Northern Greece Cycling Trip

Day 1, 11.10.2013, Fakia-Radovets

My Greece cycling trip started deep in Bulgaria. It took me more than two days to step onto Greek ground.

First thing I noticed was no frost after Momina carkva. Several days before here in Fakia we had a very severe frost that ruined all our vegetables. Obviously that's the river's influence. So if you plan to build you a house or a bungallow somewhere try to avoid places nearby rivers. They bring frost.

Down on the road I saw a luxurios camper similar to the camper used in the movie "Meet the Fockers". It came from Hungary. Its owners have probably won a great amount of money, knacked some jackpot maybe and now they don't need to work. They can only travel around the world, they do not feel the need to build up something. Unlike such people ordinary people constantly strive to achieve, to create something, we are ambitious. Why would people do that? My opinion-in order to get someone's attention, approval, sympathy. CONCLUSION: ambitious people are weak. If you've got an ambitious boss at work he/she is an asshole, don't forget this.

Last time when I passed through Elhovo (this year's spring) I again ate at the "Biraria". There was a problem with my steak-it was too small compared to the weight stated on the menu and it came with a great delay. And you know how important is time management to a cyclist. I complained to the manager, he excused hisself. This time he came first to me recognizing me and even shook my hand saying he was happy to see me again in his restaurant. He even gave me a can from those energizing drinks.

Two stories I'd like to share from Radovets.
1) A neighbor of my host (the host is the family of a friend of mine Tonkata) was attending a wedding ceremony in Kazanlak. A guy from Sofia sat next to him and started talking stuff like Sofians are the greatest, they've got all the technologies, people from the villages are stupid etc. Our guy naturally wanted to revenge and he decided to do this by making him drunk. So he started drinking together with him rakia that he brought, 55 degrees. While the Sofia guy drank hard (бая поемал) our guy just touched the glass with the tip of his tongue and even added some water into the rakia. Consequently the Sofia guy got drank quite fast.

BTW, My hosts were wonderful again. They are extremely friendly and helpful in any direction. Apart, they have a great rabbit meat from which I ate two large portions (I felt ashamed) with marinade peppers and garlic. Very tasty!!

2) Radovets and Ustrem are close to each other. In the past, in order to bring some rain people used to make a kurban. People from Ustrem stole a Radovets' sheep and made the kurban out of it. Then in rained indeed, however only in Radovets :))) (By Tonkata)

Tabac is a means of living here

Nice view at the Tundja river bank

I always spot garbage next to the road. This time it was a full one!

Powered by bulgariatrue.com