Подкрепа. Това беше отговорът, който един от участниците в телевизионно игра даде на въпроса "Какво дава сила на жената?". Това не беше сред топ отговорите, но и не това е темата на това писание.
Тази сутрин се събудих с една страшна мисъл. Нали знаеш, че преди да заспиш, в тоалетната, под душа и преди да се събудиш, си уязвим откъм свободни мисли. Тогава сякаш гардът на съзнанието е паднал и разни апокрифни мисли успяват да пробият път до повърхността. След 10 години съм на 50! Ама как на 50! Та аз до скоро бях в двайсетте си...В края на двайсетте си напуснах София, днес вече мисля за 50, а съм бил тук само 7-8 години, и то с прекъсвания!Неспособността ми веднага да определя къде отидаха тези всички 20 години само засили шока ми.
Изведнъж забелязах, че всички връзки, които поддържам, са с несемейни хора. Някакси така се е получило...Това, за което аз и други такива самостоятелни като мен страдаме, а именно, че сме сами, всъщност било съвсем закономерно. Тъкмо от това, заради което страдаме, че ни липсва, се оказва, че не ни е нужно. Да! А защо не ни е нужно. Естествено, има изключения, поне видими, а какво е невидимото за външния човек, само вътрешният си знае :D , но семействата на тези хора са разсипани а) или б) родителите им нямат пълноценна връзка. Когато едно семейство е разсипано, означава, че всеки от бившите му съставни части сега прави всичко сам. Има обаче огромен шанс така да е било и преди семейството да се разтури и тогава влизаме в хипотезата на б). Защото когато нямаш пълноценна връзка, ти отново правиш всичко сам, не се и надяваш на подкрепата на другия. Понеже той вече многократно те е предавал, като е показвал, че не го интересуват твоите неща. Човекът обаче е такова нещо, че децата се научават не на това, което им казваш, че трябва да правят, а от онова, на което са свидетели. И когато те виждат как всеки от родителите им се справя сам, те не научават смисъла от това да са с някой друг. Да, в различните периоди от живота им те ще имат различни нужди, включително физиологични, и ще намират партньори, които да удовлетворяват тези потребности, но никога със съзнанието, че им трябва подкрепа.
Защо тогава хората традиционно образуват разнополови връзки? Подкрепа можеше да се намери и в същия пол...Ами защото от разнополовата връка се ражда нова подкрепа, за времето, в което евентуално първоначалната подкрепа вече няма да бъде налична. И така...човекът е създаден за подкрепа и около това би трябвало да се върти животът му, така е станал и човек от маймуната. Но в днешния свят и това, както и много други неща, се е объркало.
А защо тогава изобщо страдаме, че сме сами, щом, оказва се, да бъдем с някой не ни е потребно...?
