Тая вечер докато се прибирах по тъмно, от другия край на улицата ми извика момче. "Добър вечер! Може ли да Ви попитам нещо?". Сигурен съм, че всеки от вас, който живее в тая жунгла София, безброй пъти е бил заговарян от хора на всякаква възраст. Винаги бързо се стига до поантата-пари. Обикновено е 50 стотинки, а по-дръзките искат един лев. Преди години имаше едно момиче, което редовно практикуваше това покрай паметника на съветската армия. Никога не съм ѝ давал пари. И някакси се успокоих, като я видях, че го прави редовно. Без дори да помни, кой е питала и кой ѝ е отказал. И винаги с едно и също миловидно, уплашено, отчаяно, суховато, изпито изражение. И с едни и същи реплики. Наскоро един пенсионер пак на същата улица ми поиска дребни пари. Не му дадах, и веднага след това съжалих. И пак се успокоявам, че човек не може да нахрани всички бедни хора. Приемам го като даденост на обстановката, на големия град-жунгла. Има един хубав лаф японски-強食弱肉。Слабите служат за храна на силните или нещо подобно.
Обаче тая вечер беше някак по-различно. Момчето не ми поиска 50 стотинки, нито лев. Поиска ми десет лева! Говореше много и си личеше, че говори искрено. Но искрено говорят и всички онези, които заговарят хората за по 50 стотинки, искрени са и циганите, които просят по улиците, защото имат норма...Обаче тоя пич беше някак по-различен. Усети обаче и мойта слабост и се заби здраво в мен. Разказа ми, че се казва Марио Радославов Георгиев, че живее в някакво общежитие в Дружба 1, че от малък живее по интернатите, че последно работил към някаква строителна фирма, която обаче ги прекарала със заплатите, водели дело...За последното бях съпричастен напълно, защото имам познат, също измамен от строителна фирма, а и аз самият водя дело за непогасено задължение...
Та парите му трябвали, за да плати за нощувката-на себе си и на сестра му-в това общежитие. По пет лева било на човек. Дадах му пет лева. Той ми искаше десет, но аз му дадах само пет...Обяви, че щял да ми ги върне, като събере...за целта ми поиска дори номера на телефона. Даде ми своя. Звъннах. Отсреща ми вдигна жена, за която той ми каза, че била сестра му. Тя потвърди. В ръцете си държеше телефон, но нямал батерия, а и картата бил дал на сестра си...Щял да ми се обади тая нощ след 11, за да съм сигурен, че е читав и да му имам доверие за следващия път. В хода на разговора той изтъкна, че не е циганин и не е наркоман. Тъжна история.
Сега проверих в интернет по посоченото име. Намерих бюлетин на полицията от 2004 г. В него се съобщава, че се издирва Марио Радославов Георгиев, момче на 13, избягало за сетен път от интерната...А той ми каза, че живеел там до 18-тата си година, сега бил на 23. Всичко съвпадна. Тъжна история.
