Неска по-скоро нямах намерение да минавам през Българи. Ходеше ми се до Инджето, понеже узнах, че там направили голям ресторант. А я в Инджето съм изкарал не анна и две ваканции, та ми е на сърцето. Улици имало оправени, също четох някъде из интернет, та рекох да обидим и да видим. Улици оправени не видях, може би точно на тях не съм попаднал. С неоправените селски улици съм свикнал, макар в Инджето от много години да не са в лошо състояние. Все пак има села, например в Тополовградско, с улици без асфалт. Това, което повече ме притесни обаче, беше, че явно на панагирето вече няма да може да се извива голямо хоро, защото една значителна част от площада се ползва от новия ресторант. Предполагам под наем от община Созопол.
Иначе видях, че в селото се строят нови къщи на няколко места. Винаги съм се чудел как се избиват пари за строителство на къща за гости...Сигурно чувството да инвестираш в нещо, което в момента е под риск ако не да престане изобщо да съществува, то поне да промени изоснови начина, по който съществува, е смазващо. Освен това, когато хората ходят в някое село, те искат да се докоснат до селския живот, а не да спят в чиста и спретната, (да се чете "сервилна") къща, която би могла да бъде във всеки град, но на село. Макар че това е само моето лично схващане за нещата, наясно съм, че "свят широк, хора всякакви", както е казано.
Докато се чудех накъде да хвана след Инджето, колата ми сама зави надясно :D Не след дълго видях един, който маха за стоп и реших да го взема. Таман намалям, гледам те били двама, другия се скрил в сянката. "А! Пак ме прекарахте", си викам. Майтап си правя, естествено. В краткия ми стаж като стопаджия и мен са ме взимали, а тая благодарност за да я върна, освен да взимам и аз стопаджии, друг начин не виждам. А всъщност тия хора ги видях малко по-рано, може би след Маринка ли, след Крушевец ли, но им направих характерния жест, който значи, че колата ти е пълна. Така си и беше. На задната седалка бях застопорил една карпуза, която обаче в Инджето разтоварих и вече нямах оправдание. С други думи-човек от съдбата си не може да избяга. Bull shit-няма такова нещо като съдба. Та тия хора реших да ги закарам чак до Търново. Аз иначе работа в Търново нямам. Но поне веднъж и мене са ме карали специално до мястото, към което съм тръгнал, така че ето още нещо, което трябва да връщам. Оказаха се украинци. Малко се ошашках да нямат някой Covid, но единият поясни, че носели тест резултат, че не били заразени. И то без да го питам. Абе сигурно ми е личало :D Отивали в Турция на море. От Одеса били, и там море имали, но същото-Черно. А те искали на друго. Бяха много разговорливи. Чак не ме оставяха да помисля на спокойствие, до Търново ли да ходя наистина или да ги разтоваря по средата някъде :D
Следващата рекламация ще е за Българи. То ако не бях ходил до Търново, сигурно нямаше да се нахакам и там, ама...съдба...пак.
Българе глава дигнали,
българе и комиткето
със царет бой да се биет
царството да си превзимат
Тая песен отдавна ми беше мерак да я изсвиря, и то в самото село Българи. Не щеш ли обаче, забелязах с крайчеца на лявото си око, че черквата е отворена. Викам си "Ъ! Я в черкви много не ходе, ама щом е оторена, и то в неделе, ше се ръгна да видим како има вътре." Бях обаче вече извадил и кларинета от колата във формата на едно куфарче, т.е. никой не разбира, че аз нося точно кларинет в тоя куфар. И като току се запътих, олку, веднага чух зад гърба си една баба и един дядо, които преди това бях забелязах, че заедно с други хора бяха седнали в хладната сянка на един орех между чешмата и черквата. Питаха ме дали съм щял да влизам в черквата. Още преди да сваря да отговоря, дядото с една капела на главата търчеше към мене. Изчаках го да ме настигне. Погледът ми е арестуван от тъмно сините му очи. Те я били "обслужвали" черквата, не можел съм да влизам без тях. Можело да искам снимки да правя, посочи дядото куфарчето, което носех. "Явно снимки не може да се правят в тая черква", разсъждавам вече аз наум. "Ти сега идваш да ме пазиш да не направя някоя снимка ли?", питам аз и докато дядото реагира на въпроса ми, вече сме стигнали входа. "Има свещи по 50 стотинки, по 1 лев...", обяснява дядото с капелата. "Я не съм набожен, не ми трябват свещи", отговарям аз и тогава май Земята се разтвори! "Щом няма да палиш свещи, няма да влизаш навътре!" Ядосах се и естествено, не го послушах, а влязох по-навътре. Не, че много разбирам от черкви, че ме влекат или нещо подобно. А напук. Зебелязах, че вдясно има нахвърлени някакви банкноти. Може би с тях хората си купуват свещите...Другото свято място, на което съм виждал така нахвърлени пари, е Роженският манастир преди много години... (ах колко години са минали от тогава :( ) Там обаче никой не ги пазеше, мисля, че бяха в помещението, в което монасите се хранят. А очевидно никой не ги и крадеше. Хората не ходят в бял ден по черквите, за да окрадат няколко лева. Но това е друга една тема...
Дядото се върна при компанията си под ореха. Питах го как се казва още в черквата, но не ми отговори. Отново попитах пред другите хора. "Асан!". Нямаше как тоя синеок човек в село с името Българи да се казва Асан. Питах и другите как се казва, но колективно го прикриха с мълчание. Явно всички те знаят, че вършат нещо нередно...
Исус е казал: "Вън търговците от храма!"
Българи лежи на стари лаври. Може би не е съвсем случайно, че живеят едноцифрен брой хора в него въпреки прекрасната природа. Нестинарство...когато парите са ти изяли душата, нищо не ти струва нестинарството.
2015 година по време на пътуването си из Странджата с колелото бяхме минали и през Българи. Удивих се на младите хора, които тогава държаха бирарията. Имаха интересни хрумки, като хамаците, които се спускаха от тавана. Днес дворът ѝ е пълен с непочистени сухи листа от липата, а когато надзърнах през прозореца, видях, че веригите, на които се държаха хамаците, висят самотно от тавана като безброй недовършени бесила.
Българи е на повече от 120 км от мен и понеже не мога да се върна толкова лесно отново, когато настроението ми ще е по-хубаво, въпреки случката реших да запиша мелодията. Макар че явно няма смисъл. Българите в Българи са дълбоко заспали и скоро няма да "дигнат" глава.
Има и друга рекламация :D
Камъка на 10-тия километър след Търново в посока Царево се оказа седиментна скала без никакви следи от човешка обработка с изключение на един канал. И като казвам следи от човешка обработка си мисля за Палеокастро и дисковете, и ямките в скалите там, които приличат на...може и звездна карта да са. И тъкмо си мислех, че каналът тече на изток и че може в деня на слънцестоенето слънчевият лъч да се покатерва по него до върха на камъка, извадих компаса и установих, че каналът сочи неопределено на изток-североизток. Та това и то се оказа една паратика работа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар