19.10.2013, Перник-Трън
Това пътуване из Сърбия ми дойде дюшеш след скучното по Гърция.
Целта беше да направим кратко пътуване из любимата ни Сърбия, където да се почустваме добре, без да е необходимо да пътуваме дълго с обществен транспорт до място, от където можем да се наслаждаваме на пътя, а не да се съсредоточаваме върху безопасността си. Власинското езеро (*язовир) изглежда добре на картата. Освен това аз бях ходил в Босилеград и там имах ятаци, при които да спим качествено и евтино под покрив и да се видим с приятели, за да ни е приятно. Вики направи разпределението на километрите по маршрута по дни. Идеята беше да не караме дълго, тъй като денят е кратък, и за да има време за наслада.
Целта беше да направим кратко пътуване из любимата ни Сърбия, където да се почустваме добре, без да е необходимо да пътуваме дълго с обществен транспорт до място, от където можем да се наслаждаваме на пътя, а не да се съсредоточаваме върху безопасността си. Власинското езеро (*язовир) изглежда добре на картата. Освен това аз бях ходил в Босилеград и там имах ятаци, при които да спим качествено и евтино под покрив и да се видим с приятели, за да ни е приятно. Вики направи разпределението на километрите по маршрута по дни. Идеята беше да не караме дълго, тъй като денят е кратък, и за да има време за наслада.
От София до Перник скочихме с влака. Влакове до Перник бол, мисля, че хванахме някой около 10 ч. Там апнахме гадни дюнери на главната улица. Първом хванахме главния път за Брезник, но скоро се усетихме, върнахме се и подкарахме през Витановци. От там пътят беше доста по-нагънат нагоре-надоле, ама пък нямаше почти никакви коли. Много приятно!
След обяда в Брезник продължихме отново между селата. Край Парамун се върнахме пак на главния път, но каква изненада-нямаше ги колите. Освен това беше спускане чак до реката Ерма. Изключително приятно.
В Трън стана малко по-интересно. Хотелчето "Къщата на кьоше" беше окатанчено, кръчмата също не работеше. Обадихме е на собственика. Той даде указания по телефона, къде да влезем, кой шкаф да отворим, кой ключ да вземем и в коя стая да се самонастаним :) Човекът бил някъде далече и щял да дойде по-късно вечерта. Няма проблем значи. Той действително дойде, дори ни разказа, че така настанявал хора даже от морето. Явно това е утвърдена практика за този хотел :) Иначе вътре си е много хубаво. Има си и печка на дърва, която ни предложиха, но която ние не палихме. Беше заредена, а кибритът поставен предвидливо отгоре. Имаше и топла вода в бойлера. Само някакси странно канализацията издаваше странни звуци от време на време, все едно някой чука доле на приземния етаж и се мъчи да влезе, но като никой не дойде да чукне на вратата ни, след около няколко часа се успокоихме :) Та и това беше интересна среща.
Вечеря в ресторанта на хотел "Ерма". Доволни бяхме от храната, цените обаче не бяха трънски.
Вечеря в ресторанта на хотел "Ерма". Доволни бяхме от храната, цените обаче не бяха трънски.
