понеделник, 10 март 2014 г.

ОБИЧАМ ОБИЧАЯ

Липсвал ми е тоя сняг. Дори на мен.

Днес, когато излязах пред офиса за прокарване кръвта по вените на краката ми, гледайки падащите снежинки, се замислих.

Сега тук е възприето хората, които се обичат, да си казват "Обичам те". Какво обаче значи тази дума е един въпрос, друг въпрос е, какво значи да обичаш. Вторият въпрос, сигурен съм не само аз съм си задавал и имал трудности да си обясни, но ако пък отговорим на първия, може би ще се доближим до отговора и на втория.

В старите ни народни песни (които даже не са и толкова стари. Голяма част от народните ни песни са възникнали преди в 20-те, 30-те, 40-те години на 20. век) се споменава думата "любя", "либе". Никъде не се пее за "обич". Какво ли значи това? От къде тая дума е внесена? По-рано бях чел една статия, която обясняваше, че произходът ѝ бил прабългарски, от "обюч", което значело "прегръщам". Тъй като тоя корен има доста словоформи като "обичлив", "обичан" и прочие, смятам, че думата трябва да е славянска.

Според мене "обичам те" значи "вкарвам те в моите обичаи, в моята обичайност, ти си вече част от моя обичаен живот", т.е. родее се с "обичай" (ударение на а). Всеки обаче ще се съгласи, че най-малко любов и тръпка има точно в обичайността, в рутината. Или-ние искаме да ни казват, че ни обичат, но в същото време всъщност не го искаме. Защото когато човек влезе в рутината, той губи от страстите си, губи част от живеца си. Надали някой искрено иска такова нещо за себе си. Може и да желаем стабилност, увереност, доверие, но всеки обича вълнението. Или пък е по-добре да се каже, че в отделни периоди от живота си един човек иска различни неща; или пък, че има хора, които предпочитат страст, а други стабилност през целия си живот...

И все пак другия път тъжни ли ще сте, когато не са ви казвали скоро, че ви обичат...

Няма коментари:

Публикуване на коментар