събота, 7 юни 2014 г.

Ансамбъл Бистрица. Концертът.

Гълтайки набързо свинския джолан в ресторантчето в центъра на Бистрица, започнах да се притеснявам от множеството хора, влизащи в читалището на селото. Явно бистричани много го уважават ансамбъла, си мисля. Влизат и хора с официални букети, щъкат и танцьори в носии...

Свършвам набързо с джолана и бягам към Стефчето да си паркирам колелото под обещаната стряха. Всичко минава гладко, успявам да намеря пирончето, с което да изтикам езика на желязната врата и да вляза. Чуствам се като крадец обаче. Спирам пред вратата, оглеждам скришома навътре, правя се, че звъня по телефона...пресягам се, взимам някакъв пирон и започвам да чигъркам по бравата. Добре, че шопите си направили къщите си с високи зидове, та почти няма как някой да ме види.

Отвън читалището на бистричани не подсказва нищо за атмосферата си отвътре. Забелязвам, че стените са прясно измазани, стълбите са от мрамор или някакъв друг лъскав камък (не разбирам от камъня). На дъното на сцената окачили една огромна снимка на селото, хванато откъм изток, със самия Черни връх, някак отгоре. Времето слънчево! Отгоре висят харкуми със цъфнали червени мушката. Отстрани има декорация с друг пейзаж, дървета. Но бистричани са забучили от двете страни и истински пресни брезови клони, които придават невероятна свежест.

Излиза младо момиченце да приветства публиката. А залата е пълна, може би около 200 души седящи места, има и правостоящи. Не се представя. Понеже вниманието е насочено към Дина Колева, ръководител на ансамбъла, както и на известните Бистришки баби, както става ясно по-нататък. От прочетените накрая поздравления става ясно, че 60-годишната дама е много уважавана в района си-Панчерево, Железница, но и на държавно ниво, поздрав имаше даже и от Юнеско. Докато всички поздравителни адреси се четяха, цялата публика стоеше на крака. Невероятно чуство! Твърдо показваха, че стоят зад всяка мила дума в тези писма.
Връщам се пак на началото. На сцената бяха поканени една професорка (извинявам й се, забравих й името), началника на читалището и кметът. Всички наговориха много мили думи за Дина, всеки по своему, без предварително написани речи, без четене. От душата. Началникът на читалището в носия и той. После видях, че и самата Дина не е просто ръководител в костюм. Тя също е в носия, и двамата дейно участват в хората и постановките. Докато кметът, професорът и началникът на читалището говорят добри думи за Дина, Дина какво прави? Беше застанала малко зад тях, с наведен поглед, с ръце на пафтите. Толкова скромно и смирено стоеше тази жена! Особено добре се усети смиреността и скромността й, когато стоеше до професорката. Последната гледаше гордо с хоризонтален поглед. За първи път видях такава хореография: участници в ансамбъла от всякакви възрасти участват едновременно, не са разделени нито на мъже и жени, нито на по-малки и по-големи. Дори прословутите Бистришки баби участваха наред с всички. Защо казвам това? Разбира се с уговорката, че не познавам никой от тия хора лично, но тая скромност на Дина, на Бабите очевидно има всички предпоставки да се предава на по-младите. А такива пълно! Душата да му се напълни на човек. Разбира се и музиката беше на живо: гъдулари двама, тамбура-две, акордеон, гайда и тъпан. А тъпанджията колко му беше драго! Виждах го как, макар и седнал, кърши тялото, ще му се да заиграе завалията. Струи от него жизнерадост. Всички танцьори и те-играят и се усмихват-спонтанно, един на друг, на публиката. Нагледах се на усмихнати хора за една година напред! Догодина като се изтощя, пак съм в Бистрица :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар