19.10.2013, Ефкарпия-Кулата
Няма вятър, няма мъгла, ясно е. Не вярвам на очите си и продължавам да се взирам във вейките на околните дървета, за да се убедя, че наистина е тихо и кошмарът е свършил. Да, наистина няма вятър. Обаче е бая бахър. И цяла нощ зъзнах...
За да не катеря напред през планината, където пътят се гъне яко нагоре и надоле, решавам да завия надясно при село Митохори и да търся отново пътя за към Мури въпреки неприязънта от големите коли, които бръмчат по него. Но не е толкова просто-хем искам да карам натам, хем не искам да е върху самия ЕО65. Знаех, че ще има някакво лутане, защото на хартиената ми карта на България там имаше един път, който отива до село Дурсато, но изглеждаше малко странен, и най-важното-нямаше го на картата на GPS-a. До Агия Кирияки беше добре. Преминах през селото...там някъде чакаше някаква жена и ме гледаше с интерес "Кво ли се е объркал тоз тука", а аз на акъла си виках: "Кво ме гледаш, от тука е пътя!" Обаче съвсем малко след това асфалтовият път взе, че свърши. Ама аз ербап и си продължих нататъка по черния. Наивно си мислех, че той по права линия ще ме отведе в Дурсато и от там на главния. Ама нейсе! Пътят изтъня, избледня, взе да завива из едни долчинки...а естествено го нямаше на картата на GPS-a. Бая псувни изяде тоя път, макар че само аз си бях виновен и заради това бетер ме беше яд. Дори на едно място карах около десет минути в, оказа се, грешна посока по надолнище. Еле се върнах, та намерих накрая един път, който вече фигурираше на картата ми и макар и черен, вече имах навигация.
Излязох на почитания от мен ЕО65 и с изненада установих, че там няма камиони, няма тирове, няма тежки коли. То почти никакви коли нямаше. Къде бяха изчезнали всичките тия возила, и до днес ми е загадка.
Затова можех да се наслаждавам на тихото и слънчево време, красивите селца, кацнали по протежение на пътя, в подножието на Беласица и край Дойранското езеро. Може би най-приятното каране от влизането ми в Гърция. Таман ми ареса, и то трябва да си одя.
 |
| Дойранското езеро със село в Македония |
 |
| Беласица от юг |
 |
| Беласица отблизо, по към източния ѝ край |
 |
| зеленият надпис! |
През цялото каране из Гърция, с изключение на някои кратки разговорчета с магазинери, не съм си говорил с никой. Беше едно самотно пътуване. Не е яко да я няма Вики, с която да обсъдиш това, което ти се случва на колелото. Обаче край село Нови Петрич (Неа Петриси) както си карам и чувам изотзадзе нещо трака на метал. Това продължава по-дълго от обикновеното време, за което някой трактор те изпреварва по равен път. Приближава се това тракало и в бялото на окото ми влиза едно сгънато коляно. Подир малко вече се оформя и едно супер ниско, старо моторче с един голям нос, който пори въздуха наред с колената. Изпреварва ме това моторче и всичко се забравя. Гледам го аз обаче, че малко след селото моторчето спира и застава край пътя. Като наближавам ми показва отдалече да спра. Давам му знак, че ще спра, да не се притеснява. Гръкът, на видима възраст около 65 години, започва неистово да ме кани на "КАФЕ", като енергично прави муцка с устните и дланта си, като широко разтваря последната в завършващата фаза на жеста. Понеже ми изглежда добронамерен, пък и не съм си общувал никак с местните, което за мен е от най-големите съкровища на едно пътуване с колело, аха да се съглася да си помисля за офертата му. Още повече, че той ми показва, че "ей там ми е къщата". Мъча се да му обясня с ръце, че в 3 часа имам "пуф-паф" от Петрич. Това той ме разбра, но май не искаше да признае за това :)) Докато се пеня да му обяснявам аз, той ме попипва по облечения само в клин десен крак, подпрян на рамката и насочен към него. Но понеже физическите, приятелски контакти между мъже са някакси приети, не му обръщам внимание. Обаче той почва да ме постисква по-силно и почти не отлепя ръка от крака ми. Даже, явно отегчен от моето неразбиране, започва неприкрито да се пипа и да се дърви. Е в тоз момент разбрах! Нямаше време да се занимавам повече с него, пък и в чужда държава може да стане нещо зле, затова просто го тупнах по-силно по рамото и си тръгнах.
Та така-Гърция продължава да е люлка на лесбиянците.
Вятърът се завърна, щом стигнах до края на Беласица. От там по магистралата до Кулата все духаше, но не можеше да се сравнява вече с вятъра от последните дни. Няма друг път освен магистралата, забранено-незабранено минах по нея. И коли нямаше много, екстра беше.
Човекът на гарата в Кулата не беше продавал друг път билет за колело, та поне три пъти се обади на съпорт центъра на БДЖ за напътствия. Кефеше ме, че беше някакъв ларж и си говореше на "ке", без да се притеснява. Това време явно е било достатъчно на задната ми гума да спадне напълно. За късмет нямаше почти никакви хора във влака, а и той, противно на очакванията на местните, не беше Сименс, а обикновен с купета, та най-отзаде дори успях да си залепя гумата.
Така завърши това пътуване. Харчове-150 лева всичко от Димотика до Кулата, включително нощувка край Кавала в хотел за 50 лева. Първите дни в България да съм похарчил още 10 лева максимум.
