След обяд отидохме за гъби. Толкова щастлив рядко съм бил. Голям кеф е да береш нещо свободно, да знаеш, че то е нещо полезно, относително скъпо на магазина, а ти го получаваш безплатно; чисто-без торове и препарати (не знам, дали тия от магазина имат всъщност).
В началото обходих бая място и нямаше гъба...чак се чудих, как сутринта веднага попаднах на цели три гъби. Но после...послеее бая гъбки наизлязоха. Те са едни мънички такива...Но има и едри. Някои срамежливо надничат изпод сухата трева, други направо викат с белите си гугли...Аз всички много добре ги уважавам-приклякам пред тях и бавно ги заколвам с ножката. За да може догодина да се възкресят. След това ги поотупвам от тревичките и пръстта и ги прибирам в торбичката, една по една.
Намират се и по една, но най-често са в стадо или поне в малка сюрийка. Трябва внимателно да се огледа района, за да не се пренебрегне някоя. Защото гъбката се е постарала да излезе и да порасне бързо, така че аз да я обера. Даже имаше някои изпотени от бързия растеж. Сериозно! Но аз на всички им благодаря и ги прибирам при другите.
И в това прекрасно време...голямо удоволствие беше да си обикаляме по поляните и да дебнем гъбичките. Като се замислих-тука на село поемаме от природата бая-я риба от ряката, я билки, от които вече месеци пием чай вместо вода, я гъби...Харабийка си е ;) А как миришат тия гъби като ги наредиш отгоре на печката..ммм!
