Северна Гърция, ден 4

14.10.2013, Неой Пастадес (Димотика)-Авра (Комотини)
DST: 110 (проблеми с километража), AVS: 19.9 km/h, TM:5:12 h

Отново дебела мъгла. Една сигурна причина да искам пак да дойда по тия места-виждам само асфалт.

Карайки и гледайки най-различни надписи на гръцки и осъзнавайки, колко неуникална е нашата азбука, си мислех: Кирил и Методий трябва да са били много дребнави хора. Или ако приемем, че сегашната ни азбука е измислена от Климент или който и да било друг, то това автоматично се отнася за него или поне за политика, който му е възложил задачата да я измисли. В гръцката азбука няма буквите за звуковете Б, Ж, Ш, може и други, и те това го направили на въпрос за пред Папата-искали да се признае и българската азбука за официална. Пък тя същата като гръцката, само дето няколко звука липсват. Все едно това е било най-важното...Черноризеца нали беше писал стихотворението "За буквите". Помня, че в училище ни учеха, че то пишело "за буквите", но всъщност се имало предвид цялата азбука...Глупости на тръкалета. Ставала е дума точно за буквите, които липсват в гръцката азбука и то закономерно, понеже такива звукове няма в гръцкия език. Може и грешно, с твърде голям патос, да са ни го преподавали или аз грешно да съм чул...

Александруполис е яко градче, от всички, през които минах, той ми ареса най-много. Равно е (става за колелисти сиреч), има си паркче, маси на ръба на морето, морска гара, от където отпътуват корабчета за о. Самотраки, хубава атмосфера, топличко, слънчево. Между другото, от Самотраки се отказах заради мъглите. Какво ще вида...

След Александруполис бързо хванах пътя за Гюмурджина (Комотини). Имаше попътен вятър в началото от югоизток и беше супер. След като се поиздигнах, вятърът спря и стана райско. Гледаше се надалече, а пътят беше пуст, асфалтът отличен. Колите си се движеха по магистралата.

залез

И така-денят почна зле с тая мъгла, но завърши чудно! Оказа се, че мястото, което съм избрал за спане (край село Айра ли беше, Авра ли...) е най-високата точка между Александруполис и Комотини и от там минава Виа Егнатия-стар римски път, за който са изпълнени проекти по възстановяването му, така да се каже. Стана ми ясно, че градовете Комотини, Ксанти, Кавала, Солун са възникнали като станции на през 50-60 км по тоя път от Рим до Константинопол. И в село имаме стар път. Казва се Цар-Петров друм-от Факия през Хавса за към Истанбул. Има и интересна легенда за него, но друг път. Интересна казвам, щото не знаеш, истина ли е измислица ли е. Толко убава легенда...Запазен е отлично под дърветата. Дали не би било хубаво и тук подобен проект да се свърши?

Гъби

Случайно видях днес сутринта по време на разходката ми с колелото около село, че са излезли гъби. Аз даже не ги познавам, та отчупих парче да го покажа на баща ми и той потвърди, че е печурка. На сръбски "печурка" значи 'гъба', но аз вече знаех, че е гъба, въпросът беше за вида ;) А печурка не знам на сръбски как е, надали е "гъба".

След обяд отидохме за гъби. Толкова щастлив рядко съм бил. Голям кеф е да береш нещо свободно, да знаеш, че то е нещо полезно, относително скъпо на магазина, а ти го получаваш безплатно; чисто-без торове и препарати (не знам, дали тия от магазина имат всъщност).

В началото обходих бая място и нямаше гъба...чак се чудих, как сутринта веднага попаднах на цели три гъби. Но после...послеее бая гъбки наизлязоха. Те са едни мънички такива...Но има и едри. Някои срамежливо надничат изпод сухата трева, други направо викат с белите си гугли...Аз всички много добре ги уважавам-приклякам пред тях и бавно ги заколвам с ножката. За да може догодина да се възкресят. След това ги поотупвам от тревичките и пръстта и ги прибирам в торбичката, една по една.

Намират се и по една, но най-често са в стадо или поне в малка сюрийка. Трябва внимателно да се огледа района, за да не се пренебрегне някоя. Защото гъбката се е постарала да излезе и да порасне бързо, така че аз да я обера. Даже имаше някои изпотени от бързия растеж. Сериозно! Но аз на всички им благодаря и ги прибирам при другите.

И в това прекрасно време...голямо удоволствие беше да си обикаляме по поляните и да дебнем гъбичките. Като се замислих-тука на село поемаме от природата бая-я риба от ряката, я билки, от които вече месеци пием чай вместо вода, я гъби...Харабийка си е ;)  А как миришат тия гъби като ги наредиш отгоре на печката..ммм!