Имах много мил спомен от варенето на ракия като малък. Как с баща ми ядем сирене и праз на дървена маса без мушама в малка, затоплена от буйния огън под казана, уютна стая.
Макар по отношение на интензитета да няма място за сравнение, при второто ни пътуване по нашето Черноморие от края на това лято можах да направя сравнение между емоциите от първото пътуване и емоциите от второто пътуване. Даже решихме да не повтаряме маршрути. Ракиджийницата не е място, на което отиваш веднъж или дваж в живота си; има хора, които я посещават всяка година, по работа да го наречем. Горките хора...сигурно вече тотално са заличили чистите си детски спомени от това място.
И няма значение, какво е било дережето, когато си бил малък-чисто ли е било, шумно ли е било, опушено ли е било, паяци ли е имало, бълхи ли...Но когато посетиш за втори път такова място, което едва ли не е съществувало само в спомените ти, рискуваш много. Не го прави друг път!
Ракиджийницата, другари, е като изоставена. Но тя работи-в тоя сезон всеки ден има хора, които варят там ракия. Обаче покривът не е ремонтиран, за да не падат боклуци отгоре, от вътрешната страна са опънати парчета брезент. По рафтовете-боклуци и прах. По тавана-кафяви паяжини, натежали от прах и боклуци от покрива. По стените-засечено от вино и джибри...Неподредено. Стана ми изключително болно. Разбирам, че това са неща, които се оправят относително лесно. Зависят само от ракиджията. Идеално отражение на държавата-както народът излъчва управниците си, така и селото е излъчило управителя на тази ракиджийница.
Ракиджийницата работи. Идват хора от цялата околия-от Сливово, Момина църква...Макар по закон да трябва да се плащат 2.20 лв акциз на литър сварена ракия, всъщност собственикът на ракиджийницата-местната районна потребителска кооперация-не търси тези пари. Никой няма да оспори, че да вземеш от хората 2.20 на литър, е чудо нечуено. Нагледен пример за глупостта на другарите, които коват бюджета в София, как приходната част си я смучат от пръстите и хал-хабер си нямат от реалността в някои отношения. В този смисъл това е добра и правилна преценка на управата. Обаче! Както и навсякъде по държавата, и тук се гледа да се излъже закона. Ракиджийницата се е превърнала в обществена инсталация, за която никой не полага грижи, а всеки я използва. Необходимите за адекватната ѝ поддръжка пари не се събират...Да, 2.20 на литър са много пари, значи да платиш 90 лв само за акциз при 40 литра ракия (отделно е таксата за ползване на инсталацията). А народът е сиромах. Но в какво се залъгваме иначе...Да работи казанът, да пуска ракия-само това ли е важното? В държавата всички чорбаджии оправят собствените си къщи, градят високи зидове, а пред тях строителни и битови боклуци, надупчени улици. Те обаче все едно не съществуват, щом са извън дувара...чудесна проява на синдрома на щрауса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар