16.10.2013, Неа Карбала-Аполония
DST: километражът не работи, без данни до края
Имах чувството, че Кавала е на края на света. На картата ми е отбелязан в жълто като някакво хубаво място. Към стария град се влиза, след като изкачиш един голям баир. За щастие колите не отиват натам. После пътят се вие серпентиновидно още по-нагоре, като минава през самия град, покрай стари фурни, от които сутрин, докато внасят хляба, се разнася едно благовоние и каквито в България ми се струва, че вече няма. Между другото в Гърция в доста села попаднах на много вкусен ръчен хляб, 350 гр 0.80 евро. Пък в наше село хляба го карат от града, опакован в найлон :(
Уличките са тесни, с паркирани коли отдясно, а покрай теб отляво профучават коли. Както може да се очаква заради тесните улици и стръмните баири, велосипедисти не видях никакви. Човек дори не може да спре, да направи снимки. Но пък всичкото това отдалече изглежда доста красиво. Мислех си, че всеки в тоя град има гледка към морето. Сградите пълзят все по-нагоре в планината и изглежда така, сякаш никоя не пречи на тази отзаде.
Сюлейман Великолепни е правил този акведукт, супер яко изглежда |
Кавала |
Кавала |
Кавала, единственото място, където можеш да се отпуснеш. Към тая крепост се стига само пеша или с кола, с колело не може |
На излизане от града, както може да се предположи, пак минах през един голям баир. Сетне пътят се движи дълго време между два хребета, като минава през много села. В Гърция в селата има много вода, постоянно могат да се ползват чешми. Има и малки магазинчета, от където човек може да си купи консерви (има много от морски продукти), хляб и течен шоколад. Но хората са малко...баш балканци-темерути. Спестил някой малко повече пари и решил да отвори магазин. Хал хабер си няма от маркетинг-как да се държи с клиенти барем. Говори по телефона, а я седим и го чекам...Нахраних го вече, продължавам нататъче.
Пътят след Кавала |
намерих си нар! |
а ние им викаме "тракийски" |
Спах между селата Аполония и Неа Аполония. В Аполония си купих много хубав течен шоколад и ръчен хляб и се получи малко разговор с магазинера-редовното-от къде съм и за какво се боря. Вечерта си влязох в палатката, всичко беше наред. Към 23 ч се поразбудих, всичко беше наред. В далечината над планината изпод облаците се виждаха светкавици, но гърмове не се чуваха, от което си направих извода, че бурята е далече. Но все пак малко бях неспокоен, щото от планината имаше ок. 10 км по въздух най-много. Малко след полунощ се събудих от силен вятър. Той не стихна...през идните два дена! От тоя момент повече не спах, крепих цяла нощ палатката изотвътре, понеже не ѝ бях забил допълнителните въженца. Бях я и опънал под едни тополи. А знам, че тополите са много опасни, лесно се трошат на силен вятър. Преди ок. две години една падна върху момче в Бургас. Знаех, че тия са млади тополи и поради това гъвкави, но въпреки това беше ме шубе. Листата на тополите шумят много страшно на силен вятър, сякаш шептят шестнайсет хиляди душѝ.
Изводът след тая нощ: даже и времето да е хубаво, ако не си слушал прогнозата за времето, палатката да се слага на завет И да се опъват всички въжета.
Против мъгла пък трябва да се слага под дърветата, примерно под дъбовете (церовете), там се запазва сухо.
Митак, супер интересно ми е да чета пътеписите ти, чисто житейски нали, не само от географска гледна точка в предвид срещите с местното население, историческите и културни обекти характерни за района, кухнята (тук искам да спомена как говориш за хляба с любов -всеки знае за "цената" и приноса за развитието на човека) Благодарим за което! Очаквам Ден 7-ми :))
ОтговорИзтриванеБлагодарим, Тонка. Ще се стараем повече, щом има хора като тебе да четат, че и да коментират даже.
Изтриване