петък, 1 ноември 2013 г.

Северна Гърция, ден 5


15.10.2013, Авра-Кавала
DST: 130 km, AVS: 19.6 km/h, TM: 6:34

Може би заради голямата височина няма мъгла тая сутрин! Наоколо се виждат всички гънки на планината, а слънцето лека-полека се издига иззад палатката ми. Тихо и свежо е. Бързам да събера палатката, защото наоколо имаше кошари и не искам да се срещам с чобански кучета рано сабайлен. 

Пътят е все спускане. Спирам често, за да търся самия Виа Егнатия, за който има на места указателни табели, но не го достигам. 

бая памук гледат в Североизточна Гърция
Закусвам в градчето Сапес. Разпознавам веднага бюрекчийницата. Още от Авра, където се виждаше джамия, усетих, че в района има мюсюлмани. Чудех се, дали са помаци или турци. Загадката се вдигна в тази бюрекчийница. Поздравих персонала на английски. Той се състоеше от грък, туркиня и жена с характерен орлов нос, какъвто имат грузинците. После се оказа, че тя говори руски на ниво майчин език. Всички заедно се разбират на гръцки. Туркинята (по)каза, че обича Кара Дениз! Пита ме и дали имам халка ;) Гръкът, като разбра, че съм от България, подкани другата жена да ми заговори, но тя тогава сякаш отказа. Но после вече включи на руски и служеше като преводач. От нея разбрах, че в града има около 200 семейства "бежанци" от Русия-арменци, грузинци. От къде, кого и кога са бежанци, не можа да ми каже, но е ясно, че не са скорошни икономически имигранти. У дома си говорели на руски обаче, т.е. учи детето си на руски. Изключително интересно ми се видя всичкото това съчетание. 
След като се наядох, както и в Димотика, туркинята ми донесе вода. Явно ме хареса тя мене тая туркиня ;)

Често ми намирисва на свинарници и краварници, но такива не виждам :)))


ако е някой е много на зор...

Знаех от един тв канал (Канал 4), че около Ксанти има помаци, понеже имат излъчвания "на помацко". Та исках да намеря някое такова село, но планината изглеждаше много стръмна, като стена, а и облачна. Затова реших това да бъде обект на специална експедиция, като вляза от Златоград.

Ксанти
Комотини

Поради все  по-натрапващата се миризма на краварници и свинарници, реших да спя на хотел. 25 евро за един човек, 10-тина километра преди града. Вики ми каза, че няма хостели в града, а хотелите със сигурност нямаше да са по 25 евро. Но хавлията беше на поискване :)) Барем имаше заключващ се двор за колелото.





2 коментара:

  1. Якото е, че във всеки пост от блога ти, описваш как някоя мадама те е харесала. Ти си един щастлив човек!

    ОтговорИзтриване