Това стана на 18.12.2014. Не помня по какъв повод, но пътувах с рейса, май беше 84, към Мола на Цариградско. Понеже рядко се возя на автобус, гледам почти винаги да имам билет. Да не се притеснявам, да не ми се извива вратът да гледам, ще се качи ли контрола от следващата спирка или не. Примерно преди пет дена на връщане от хотел Морени на спирката преди Хладилника стояха на пусия трима контрольори. Естествено нямах билет. Кой си купува билет в 66, който пътува от Витоша и има само няколко спирки в това дълго трасе до Хладилника. А и като видях какво меле е да се качиш на автобуса, хептен ми се отщя да се ръчкам от втората врата, за да стигна до шофьора, разпилявайки крака, пръсти, чанти, качулка, яке по трасето от втората до първата врата, че да си купя билет.
Та, да се върнем на 84. Аз съм седнал на една от издигнаните седалки между втората и третата врата. От спирката след колелото на Четвърти километър се качват хайка контрольори. Никой не слиза. Шофьорът чака контрольорите да му разрешат да продължи, докато те проверяват возещите се. Едно младо момиче на около 21-2 години започва трескаво да търси перфоратор в широката зона при втората врата. Естествено, контрольорът я забеляза като купой прошумяла мишка в храсталака. Не ѝ позволи да перфорира билета, твъде късно било. Тя се заоправдава, че току-що го купила от шофьора. Обаче аз седях в рейса от Орлов мост, тя не беше ходила до шофьора изобщо. Докато контрольорът ѝ обясняваше като на малко дете, че не трябва да се минава на червено, хората наоколо започнаха да негодуват. Искаха контрольорът да я остави на мира. Всички тези хора си бяха закупили кой карта, кой билет. Момичето не искаше дори да слезе от автобуса, бързала за работа, щяла да закъснее. В този случай контрольорите поддадоха, нещо, което отдавна не бях виждал, оставиха я, като не пропуснаха да оправдаят това със закани по нейн адрес, отдалечавайки се от автобуса.
И си мисля. Защо Столичната община е толкова зла? Защо принуждава хората да се двоумят, дали да си купят билет, дали да го перфорират, ако го купят...Да, те ползват автобуса, не вървят пеша, но пък не искат да дават пари, а още по-малко искат да бъдат хванати без билет. Не е ли това изключително подло от страна на Общината-да ги вкарва в когнитивен дисонанс. Виж например общината на Бургас (а и други): всеки, който влезе в превозното средство, си плаща билет на кондуктора. Там възможността за избор, т.е. за влизането в сериозен когнитивен дисонанс, е елиминирана.
Как обаче да си обясним, че точно тия, които са платили за превоза си, защитават човек, който макар да е имал възможността да го направи, съвсем съзнателно не го е направил? Аз си го обяснявам със сработването на чуството за единство. Всички ние сме принуждавани, натискани от властта, от общината, от контрольорите да плащаме. А ние не искаме естествено, че кой иска доброволно. Това е като за заплатодателите. Не искаме да работим, искаме заплата да взимаме. И сме единни именно в тая си позиция на жертва. Това се оказва по-силно от единия лев за превоз, дори от многото левове за карта...от чуството ни за справедливост и дълг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар