ЦЕННОСТИТЕ

В тоя свят всичко е въпрос на ценности. Най-големите сблъсъци са за ценности. Кой не помни като дете да е спорил с приятелите си до безкрай. Там няма пари. Всичко е за убеждения. Тоя порив не се заличава с времето, само се маскира.
Има си групи от ценности, които са характерни за обществата. Примерно, ние ристияните сме приели Не убивай, Не кради, Не искай иманьето на другия, жената му...Даже и тия, дето сме уж неутрални към религия, атеисти, сме възприели тези постулати и по същество сме ристияни. Макар и да не вярваме в Създател и т.н. Сега за свободата-не знам, от къде тя ни е ценност. От Стара Гърция ли, от Френския зандан ли...Но факт е, че ние от Западните общества, ристияните, усещаме свободата като голяма ценност.  В Япония примерно до преди 150 години съм чувал, че думи като равенство, свобода не са съществували, а са скорошни заемки. Това идва да покаже, че си има култури, за които дори свободата не е ценност. Пак в Япония са взимали доволно лесно човешкия живот. Мах с меча и айдее, отиде. В Европа размахът е бил значително по-малък, ми се чини.
Ей го и сега в Мисюлманския свят. Бройката на държавите с държавно устройство демокрация, република е показателен за усещането на тая култура към свободата. Ние си мислим, че тя е някаква универсална ценност, която, видиш ли, всяко човешко същество на тая Земя трябва да изповядва. Да, ама не. Има явно култури, за които нит човешката свобода, нит човешкият живот са стойност. А ценност върху ценност не може да се наложи. Тия се отблъскват като магнити. И както при магнитите трябва явно да има празно помежду им. Спомнете си пак споровете с приятели от детството. Да се базикаш с хора, които нито имат твоето усещане за хумор, нито твоите ценности за свобода и живот...се доказа, че е опасно. Аз не виждам проблем, ние да си се базикаме нас си, оставяйки на мира мисюлманите и въобще всякакви други, за които е ясно, че не споделят нашите ценности. Насила убост не става. Другояче казано: както ние уважаваме свободата ни да говорим, така трябва да уважим свободата им да трепят. С един аршин да се мери. За нас свободата е важна, за тях-достойнството. Види се повече, отколкото за нас.

Друга характеристика, по която хората се различават, е дългосрочна-краткосрочна перспектива. Пак въпрос на ценности. Ние българите си знаем: Който се учи, той ще сполучи. И учим градина, основно училище, гимназия, университет. Трупаме знание, после работим, правим бизнес, трупаме материалност, благосъстояние. При нас е стъпка по сръпка. Да, ама при циганите примерно не е така. За тях е по-лесно да си набавят каквото им трябва, когато им потрябва. Тук и основен конфликт по селата, особено в Северозападна България. Ние, макар и трудно, изучаваме децата си. Те-не. За тях образованието и въобще това постоянното забогатяване не е важно, не е ценност. За нас е важно да имаме имот, пари, за тях е по-важно да имат деца. Естествено, не генерализирам. За нас е важно да работим за пенсия, за тях...кой ли ти мисли. Всъщност и от българите вече не мислят. Което само показва, коя култура е по-силна и влиятелна към момента. Напълно съм наясно, че има и такива българи, и онакива цигани. Говоря за мнозинствата.