18.10.2013, Мелисохори-Ефкарпия
Още с отварянето на ципа на палатката виждам по отсрещните дървета движение на въздуха. Не е добре, когато въздухът се вижда. Значи има вятър. Мразя вятър. Получавам сърцетуп, като чуя думата вятър. Вече дори съм спрял да се радвам, че няма мъгла. Защото това означава, че има вятър. Ако не съм казал-мразя вятър.
Тръгвам аз надоле, ама едвам пазим права линия. Хем по надолнище. Ветеро дуа...пък покрай мен хвърчат, имам чувството, сите коли, които излизат от Солун. Така и не разбрах, къде отиват те. Но подозирам, че те хващат пътя за към Серес. А не продължават за към Килкис. Това, че едвам държа права линия, е много опасно. Може да ме хакне кола. А коли не е като да липсват. Отделно, така шуми ветеро в ушите ми, че не чувам отдалече идващите коли. Именно поради тая опасност преценявам ситуацията и взимам тежкото решение да сляза от тоя главен път и да търся алтернатива на път без такова движение. Така се озовавам в първото село-Галикос. Написах го така, сякаш кой знае какво следва. А то нищо-просто поспрях в селското паркче, апнах и пийнах, пофирках местните песяци, които, невидели колелисти, не пропущиха да ме позалаят. Но едно добро нещо-излезе сайбийката им и им се скара! На това място се изкуших да погенерализирам, като си помислих, че на това в България не може човек да се надява.
Ядях бавно, оглеждах паркчето, мислех си, колко са яки боровете там и как при следващия порив на вятъра някой от тях ще падне и набелязвах, на къде точно ще избягам. Всичко това-за да не се налага да тръгна веднага. Защото какво-има вятъъър. Както и да е-тръгнах към следващото село Ксилокератия. Само дето още с излизането от Галикос се наложи да бутам...макар по надолнището. Вятърът беше умопомрачителен. Като спрех, едвам стоях до колелото, без да падна. Вярно е, че повърхнината на колелото и особено на целия ми багаж улеснява работата на вятъра, но ми се струваше, че духа вятър поне 100 км/ч. Така стигнах до Ксилокератия, където с облекчение забелязах една квадратна обществена сграда. Веднага се настаних откъм южната ѝ страна. Не можех да взема решение, бях уплашен от тоя вятър. За първи път в живота си изпитвах такъв вятър, невъзможността да се придвижвам, както искам със собствената си воля поради нещо, което не виждах и което винаги съм всъщност пренебрегвал-вятър.Бях в шок. Първо седнах, а сетне легнах с шалтето пред сградата край пътя и само се наслаждавах на завета. Там се живееше. Виждах обаче дърветата, как се огъват и клоните им заприличват на сърпове под напора на силния вятър. И това не ми даваше да се успокоя въпреки завета.
 |
| Ксилокератия |
Така прекарах цели два часа. В това време построих стратегията за времето до България. Тя се свеждаше до това-вятърът е твърде силен. Без него можех да стигна до границата за ден. Той обаче може да удължи това до три дена. Затова и няколко километра може да са ми от полза, поради което-тръгвам. Макар и бутайки, поне на някои места може да се кара. Не искам няколко километра преди влака за София да не ми достигне времето.
Пътят продължи с баир. Всъщност не исках да минавам през Килкис, а да продължа по ЕО65 (Етники Одос-'народен път'. Що ли гърците не му викат "национален" или "републикански"...) именно защото бях видял на картата, че има изкачване. А вчера видях, колко е брутално съчетанието силен насрещен вятър с баир.
 |
| Пръв поглед към Беласица в далечината |
Все пак се наложи да мина през Килкис. Смятах да напазарувам в магазин край града и сетне да спя около някое от следващите села. Така и стана. Затвърди се впечатлението, че в хипермаркетите няма хубав хляб. Продава се само някакъв пластмасов, който е и кисел. Абе направо си е противен. На хартиената ми карта Килкис е отбелязан в жълто (както Кавала). Оказа се, че е заради някаква битка от 21.6.1913. Историците да кажат, какво точно е станало там и тогава. Явно сме се пукали с гърците, ама подробности не знам...
Нощеска спах край село Ефкарпия. Видях един хубав кът край пътя и веднага и спонтанно реших "тука ше е". Има опасности да се спи край пътя, но...това все пак е селски път, крадците не знаят, че ще съм там през нощта, така че оставам. Най-важното-има чешма, пейки, маси, навеси, възможност за кинеф. Изчаках до към 20:30, когато бройката на минаващите коли доволно спадна до почти хич, и след неколкократно излизане на пътя и проверяване, какво аджеба виждат преминаващите коли от моя лагер, установих вярното място. Уравнението затрудни и голямата месечина.
 |
| Рядко може да се види насърчаващият надпис "Неро кристало" където и да било |
Голям студ беше тая нощ, с треперене. На сабайлен беше 6.9 градуса.
