Гърция, ден 8

18.10.2013, Мелисохори-Ефкарпия

Още с отварянето на ципа на палатката виждам по отсрещните дървета движение на въздуха. Не е добре, когато въздухът се вижда. Значи има вятър. Мразя вятър. Получавам сърцетуп, като чуя думата вятър. Вече дори съм спрял да се радвам, че  няма мъгла. Защото това означава, че има вятър. Ако не съм казал-мразя вятър.

Тръгвам аз надоле, ама едвам пазим права линия. Хем по надолнище. Ветеро дуа...пък покрай мен хвърчат, имам чувството, сите коли, които излизат от Солун. Така и не разбрах, къде отиват те. Но подозирам, че те хващат пътя за към Серес. А не продължават за към Килкис. Това, че едвам държа права линия, е много опасно. Може да ме хакне кола. А коли не е като да липсват. Отделно, така шуми ветеро в ушите ми, че не чувам отдалече идващите коли. Именно поради тая опасност преценявам ситуацията и взимам тежкото решение да сляза от тоя главен път и да търся алтернатива на път без такова движение. Така се озовавам в първото село-Галикос. Написах го така, сякаш кой знае какво следва. А то нищо-просто поспрях в селското паркче, апнах и пийнах, пофирках местните песяци, които, невидели колелисти, не пропущиха да ме позалаят. Но едно добро нещо-излезе сайбийката им и им се скара! На това място се изкуших да погенерализирам, като си помислих, че на това в България не може човек да се надява.

Ядях бавно, оглеждах паркчето, мислех си, колко са яки боровете там и как при следващия порив на вятъра някой от тях ще падне и набелязвах, на къде точно ще избягам. Всичко това-за да не се налага да тръгна веднага. Защото какво-има вятъъър. Както и да е-тръгнах към следващото село Ксилокератия. Само дето още с излизането от Галикос се наложи да бутам...макар по надолнището. Вятърът беше умопомрачителен. Като спрех, едвам стоях до колелото, без да падна. Вярно е, че повърхнината на колелото и особено на целия ми багаж улеснява работата на вятъра, но ми се струваше, че духа вятър поне 100 км/ч. Така стигнах до Ксилокератия, където с облекчение забелязах една квадратна обществена сграда. Веднага се настаних откъм южната ѝ страна. Не можех да взема решение, бях уплашен от тоя вятър. За първи път в живота си изпитвах такъв вятър, невъзможността да се придвижвам, както искам със собствената си воля поради нещо, което не виждах и което винаги съм всъщност пренебрегвал-вятър.Бях в шок. Първо седнах, а сетне легнах с шалтето пред сградата край пътя и само се наслаждавах на завета. Там се живееше. Виждах обаче дърветата, как се огъват и клоните им заприличват на сърпове под напора на силния вятър. И това не ми даваше да се успокоя въпреки завета.

Ксилокератия

Така прекарах цели два часа. В това време построих стратегията за времето до България. Тя се свеждаше до това-вятърът е твърде силен. Без него можех да стигна до границата за ден. Той обаче може да удължи това до три дена. Затова и няколко километра може да са ми от полза, поради което-тръгвам. Макар и бутайки, поне на някои места може да се кара. Не искам няколко километра преди влака за София да не ми достигне времето.

Пътят продължи с баир. Всъщност не исках да минавам през Килкис, а да продължа по ЕО65 (Етники Одос-'народен път'. Що ли гърците не му викат "национален" или "републикански"...) именно защото бях видял на картата, че има изкачване. А вчера видях, колко е брутално съчетанието силен насрещен вятър с баир. 

Пръв поглед към Беласица в далечината

Все пак се наложи да мина през Килкис. Смятах да напазарувам в магазин край града и сетне да спя около някое от следващите села. Така и стана. Затвърди се впечатлението, че в хипермаркетите няма хубав хляб. Продава се само някакъв пластмасов, който е и кисел. Абе направо си е противен. На хартиената ми карта Килкис е отбелязан в жълто (както Кавала). Оказа се, че е заради някаква битка от 21.6.1913. Историците да кажат, какво точно е станало там и тогава. Явно сме се пукали с гърците, ама подробности не знам... 

Нощеска спах край село Ефкарпия. Видях един хубав кът край пътя и веднага и спонтанно реших "тука ше е". Има опасности да се спи край пътя, но...това все пак е селски път, крадците не знаят, че ще съм там през нощта, така че оставам. Най-важното-има чешма, пейки, маси, навеси, възможност за кинеф. Изчаках до към 20:30, когато бройката на минаващите коли доволно спадна до почти хич, и след  неколкократно излизане на пътя и проверяване, какво аджеба виждат преминаващите коли от моя лагер, установих вярното място. Уравнението затрудни и голямата месечина.

Рядко може да се види насърчаващият надпис "Неро кристало" където и да било

Голям студ беше тая нощ, с треперене. На сабайлен беше 6.9 градуса.

Greece, day 7

Nea Apolonia-Thessaloniki-Melissochori

In my last post I forgot to mention that the road from the point where I left the sea and entered the peninsula of Halkidiki till where I slept was quite bushy, unmaintained. Recently I also heard in the TV that acacia was a very aggressive species and would weed out all other trees. Traffic volume was not that big but there were many long vehicles to cope with. So I can't recommend that part of the road and would select a different route if I'd cycle in that region again.

The wind is still not dropping. Cycling at 2-3 on an even road would bearly move you forward. I was getting desparate. Trying to escape from the wind I decided to turn left at Agios Vasilios near the Lake Koroneia knowing that I would have to cycle quite steep into the mountain. But I knew that Thessaloniki was at the opposite site of the mountain and was ready to pay that price if only I did not have to cycle against the wind any more. I even imagened that at some parts depending on the direction of the road the wind would  even turn into a back-wind...It was really very steep. I cycled up from around 100 m above sea level to 503 in a very short distance, probably 3 km. Despite my expectations for back-wind I even had to push the bicycle...what a shame :( 

One positive thing-very nice view over the surroundings, including the Koroneia Lake. BTW, last night I slept near another lake. However, Koroneia Lake is difficult to be called a lake. There is no water in there. You can clearly see where the water was but at that point there was no water. I just checked that on the internet. It seems there was an ecological catastrophe similar to that of the Aral Sea. No water inflow and overuse by farmers (The Guardian). A legal procedure has even been started by the European Commission against Greece accusing it of failure to effectively protect the lake.

Lake Koroneia

Entered Thessaloniki after cycling down the hill through many suburbs where cars were parked on the road making it difficult for me to cycle by. My Dakota Garmin GPS was leading me to the down town.

I noticed lots of cycling paths in the city, well implemented and marked but since I don't know their network I still had to cycle along with the cars. One interesting thing-all traffic lights in Greece have only red and green, no yellow light. Due to the warm climate there are many motor bikes. A cyclist waiting at red gets really shocked when a dozen of motor bikes suddenly set off at green with all the noise they produce. Awful! I felt Thessaloniki quite hectic. But there are also pedestrian zones with no cars and old buildings where you can enjoy the city.

Thessaloniki

Thessaloniki

The time spent in Thessaloniki was really short. My goal was the tower at the shore. Left the city as soon as I reached it. 

Trying to avoid the E79 I ran into big hills (of course, what else) toward Oreokastro. Still very strong dead-wind and I have to push my bicycle. I swear bitterly. After great tortures I reached Melissochori. Fortunately, there was a fountain in the middle of the small village, so I was able to finally refill my bottle, great thurst. Fortunately, there was a super market where I could shop some bread and cans. Short upon that I found a suitable place to pitch my tent. It was very close to the road all noise from the traffic coming from Thessaloniki was getting into my ears but I was so tired and desparate and angry with the wind that this did not pose a problem to me. This time I found a good and relatively quiet place and slept well despite the noise. 

Северна Гърция, ден 6

16.10.2013, Неа Карбала-Аполония

DST: километражът не работи, без данни до края

Имах чувството, че Кавала е на края на света. На картата ми е отбелязан в жълто като някакво хубаво място. Към стария град се влиза, след като изкачиш един голям баир. За щастие колите не отиват натам. После пътят се вие серпентиновидно още по-нагоре, като минава през самия град, покрай стари фурни, от които сутрин, докато внасят хляба, се разнася едно благовоние и каквито в България ми се струва, че вече няма. Между другото в Гърция в доста села попаднах на много вкусен ръчен хляб, 350 гр 0.80 евро. Пък в наше село хляба го карат от града, опакован в найлон :(

Уличките са тесни, с паркирани коли отдясно, а покрай теб отляво профучават коли. Както може да се очаква заради тесните улици и стръмните баири, велосипедисти не видях никакви. Човек дори не  може да спре, да направи снимки. Но пък всичкото това отдалече изглежда доста красиво. Мислех си, че всеки в тоя град има гледка към морето. Сградите пълзят все по-нагоре в планината и изглежда така, сякаш никоя не пречи на тази отзаде.

Сюлейман Великолепни е правил този акведукт, супер яко изглежда

Кавала

Кавала

Кавала, единственото място, където можеш да се отпуснеш. Към тая крепост се стига само пеша или с кола, с колело не може

Тук е мястото отново да отдам почит на моя GPS-Garmin Dakota-та за безупречното отвеждане до и извеждане из центъра на Кавала.

На излизане от града, както може да се предположи, пак минах през един голям баир. Сетне пътят се движи дълго време между два хребета, като минава през много села. В Гърция в селата има много вода, постоянно могат да се ползват чешми. Има и малки магазинчета, от където човек може да си купи консерви (има много от морски продукти), хляб и течен шоколад. Но хората са малко...баш балканци-темерути. Спестил някой малко повече пари и решил да отвори магазин. Хал хабер си няма от маркетинг-как да се държи с клиенти барем. Говори по телефона, а я седим и го чекам...Нахраних го вече, продължавам нататъче.

Пътят след Кавала

намерих си нар!

През цялото време беше облачно и хладно. Чак когато се извъртях малко на юг и пресякох хребета от ляво, времето, и то рязко, се оправи. От там се минава през разни курортчета с хубав пясък и дълги плажни линии.

а ние им викаме "тракийски"

Спах между селата Аполония и Неа Аполония. В Аполония си купих много хубав течен шоколад и ръчен хляб и се получи малко разговор с магазинера-редовното-от къде съм и за какво се боря. Вечерта си влязох в палатката, всичко беше наред. Към 23 ч се поразбудих, всичко беше наред. В далечината над планината изпод облаците се виждаха светкавици, но гърмове не се чуваха, от което си направих извода, че бурята е далече. Но все пак малко бях неспокоен, щото от планината имаше ок. 10 км по въздух най-много. Малко след полунощ се събудих от силен вятър. Той не стихна...през идните два дена! От тоя момент повече не спах, крепих цяла нощ палатката изотвътре, понеже не ѝ бях забил допълнителните въженца. Бях я и опънал под едни тополи. А знам, че тополите са много опасни, лесно се трошат на силен вятър. Преди ок. две години една падна върху момче в Бургас. Знаех, че тия са млади тополи и поради това гъвкави, но въпреки това беше ме шубе. Листата на тополите шумят много страшно на силен вятър, сякаш шептят шестнайсет хиляди душѝ.
Изводът след тая нощ: даже и времето да е хубаво, ако не си слушал прогнозата за времето, палатката да се слага на завет И да се опъват всички въжета.
Против мъгла пък трябва да се слага под дърветата, примерно под дъбовете (церовете), там се запазва сухо.

Северна Гърция, ден 4

14.10.2013, Неой Пастадес (Димотика)-Авра (Комотини)
DST: 110 (проблеми с километража), AVS: 19.9 km/h, TM:5:12 h

Отново дебела мъгла. Една сигурна причина да искам пак да дойда по тия места-виждам само асфалт.

Карайки и гледайки най-различни надписи на гръцки и осъзнавайки, колко неуникална е нашата азбука, си мислех: Кирил и Методий трябва да са били много дребнави хора. Или ако приемем, че сегашната ни азбука е измислена от Климент или който и да било друг, то това автоматично се отнася за него или поне за политика, който му е възложил задачата да я измисли. В гръцката азбука няма буквите за звуковете Б, Ж, Ш, може и други, и те това го направили на въпрос за пред Папата-искали да се признае и българската азбука за официална. Пък тя същата като гръцката, само дето няколко звука липсват. Все едно това е било най-важното...Черноризеца нали беше писал стихотворението "За буквите". Помня, че в училище ни учеха, че то пишело "за буквите", но всъщност се имало предвид цялата азбука...Глупости на тръкалета. Ставала е дума точно за буквите, които липсват в гръцката азбука и то закономерно, понеже такива звукове няма в гръцкия език. Може и грешно, с твърде голям патос, да са ни го преподавали или аз грешно да съм чул...

Александруполис е яко градче, от всички, през които минах, той ми ареса най-много. Равно е (става за колелисти сиреч), има си паркче, маси на ръба на морето, морска гара, от където отпътуват корабчета за о. Самотраки, хубава атмосфера, топличко, слънчево. Между другото, от Самотраки се отказах заради мъглите. Какво ще вида...

След Александруполис бързо хванах пътя за Гюмурджина (Комотини). Имаше попътен вятър в началото от югоизток и беше супер. След като се поиздигнах, вятърът спря и стана райско. Гледаше се надалече, а пътят беше пуст, асфалтът отличен. Колите си се движеха по магистралата.

залез

И така-денят почна зле с тая мъгла, но завърши чудно! Оказа се, че мястото, което съм избрал за спане (край село Айра ли беше, Авра ли...) е най-високата точка между Александруполис и Комотини и от там минава Виа Егнатия-стар римски път, за който са изпълнени проекти по възстановяването му, така да се каже. Стана ми ясно, че градовете Комотини, Ксанти, Кавала, Солун са възникнали като станции на през 50-60 км по тоя път от Рим до Константинопол. И в село имаме стар път. Казва се Цар-Петров друм-от Факия през Хавса за към Истанбул. Има и интересна легенда за него, но друг път. Интересна казвам, щото не знаеш, истина ли е измислица ли е. Толко убава легенда...Запазен е отлично под дърветата. Дали не би било хубаво и тук подобен проект да се свърши?

Северна Гърция, ден 3

Понеже получих няколко оплаквания, че даже и с Гугъл преводач хората не ми разбират английския, продължавам хрониката на български. И тука може да им трябва преводач заради диалекта...ама пък може да реша да пиша книжовному ;)

13.10.2013, Мезек-Neoi Pasthades

DST: 110 km, AVS-17.2 km/h, TM: 6:23

На сутринта нямаше как-дори пътят ми да продължаваше от крепостта още по-нагоре (в което аз  не вярвах), трябваше да сляза по 20% наклон надолу, за да си налея вода и напазарувам. Мъка. Да бях слязъл снощи, а не да се стискам неядейки и непиейки, само и само да не сляза, защото пак ще трябва да качвам.

В магазина, който се намира в центъра на Мезек на пешеходната пътека, точно под крепостта, заварих любезна, дори приятелски на пръв поглед настроена млада дама. И на втори си беше яка ;) (закачка ;) ) От ония тип хора, с който не ти е трудно да завържеш разговор, даже после не си спомняш, кой точно е започнал разговора. Дори да си пътешественик с колело. Обикновено хората в България и по-специално в Източна, не те отразяват много. Та на тоя фон тя направо си е Вечерница. След като ме поизчака да се начудя, какво да си купя от магазина, излязохме пред него, където вече седяха няколко човека от селото. Застанах прав до масата, а тя ме подкани да седна, понеже аз съм бил гостът :)

Охотно разправих вариантите си за прехода през деня. Всеки даваше акъл, от къде да хвана, като преобладаваше идеята да се върна до Капитан Петко и от там в Гърция. Но аз им познавам вече психиката на невелосипедягите, особено +възрастни хора. Жената от магазина ми подшушна да съм хванел нагоре покрай другата крепост. Имало хубави гледки. Другите мъже добавиха, че до Кулата (сиреч най-високото място) е баир, но пък после все слизане. Само дето имало към 4 км черен път до Вълче поле. Много обичам да обсъждам маршрута или просто да си говоря с местните, затова просто се наслаждавах на разговора; своя си избор вече бях направил.

Беше мъгла голяма, палатката си прибрах даже мокра, но те казаха, че такава мъгла първи ден имало и ей сега щяла да се вдигне, затова избрах да мина през Кулата и Вълче поле, за да гледам гледките от високо. Просто ми хареса да гледам от Мезешката крепост явно ;) На хартиената ми карта тоя път не съществува, добре поне, че на Garmin Dakota-та го имаше, та бях спокоен.

А пътят от Мезек нагоре стръмен, тесен, но гладък, отвсякъде гора, приятно :) Само две коли минаха покрай мен. Същинска велоалея. Пак трябва от там да покараме. До Кулата се изкачих на 560 м надм. вис. от под 200. После хубаво спускане вече по черен път до Вълчи дол. След това отново се изкачих до към 470 м, до Камилски дол. Следва спускане към яз. Ивайловград. Язовирът сигурно е красиво място. Виждаше се вече прошарената гора, но видимостта беше все тъй малка. Помня, че  близо до нивото на водата, температурата чувствително се повиши, до тогава беше ок. 13 градуса. Последва отново качване, тоя път до около 330 м.

преди Вълчи дол

яз. Ивайловград

Много яко боклукът не е разпилян покрай кутията

Дали заради неделния ден Ивайловград ми се стори супер спрял. Никакви хора по улиците, никакви отворени заведения или други обществени места с изключение на едно кафене на края на града. Поминъкът тука явно е добивът и обработката на естествен камък (в Радовец беше какво-тутун ;) ) За него явно идват, видях бая Софийски и Пловдивски коли. Софийските чорбаджии се обзавеждат от там.

Човекът осъден на 101 години затвор!

На КПП-то край Славеево минах веднага. Само една кола имаше преди мен, шофьорът ѝ говореше с нашия митничар на перфектен български (но без ш, ч и т.н.) и с младата гръцка митничарка (която като ме видя разчорлен и немит даже не пожела да ми прегледа личната карта)-на гръцки.

Продължавам да чакам да се вдигне тая проклета мъгла и вече съм супер обезпокоен, какво става. Как може в Гърция-страната на топлината в мойта представа, да има мъгла и да е ладно!? Междувременно забелязвам различната архитектура на къщите им-има доста къщи от ония с плоча, а не с издигнат покрив. Къщите са спретнати, измазани, дворчетата подредени. Мъглата се вдигна чак до село Дафни. Там някъде изкарах палатката, опънах я край пътя да я суша. Ставаше бързо. По едно време една малка кола дойде и спря. От нея изскочи един голям човек и вика: "аойфаподфпао?" "Не те разбирам", му отговарям аз. Човекът всъщност беше много приятелски настроен. Положи усилия да ме попита, от къде съм точно (като му казах, че от България, започна да изрежда градове-Пловдив и прочие, да ми подскаже да кажа моя). Като му казах и че смятам да карам до Солун (тогава не се сетих името на отсрещната на Кулата страна Промахон), той възкликна "Браво!" Стана ми драго. И времето се оправи, и тоя човек ме похвали...машалла!

В Димотика гледах веднага да намеря банкомат (понеже в Ивайловград както стана ясно не работеше менячницата) и да ЯМ! На път за центъра видях, че и там има циганска махала. Между другото тук отново добре, че беше GARMIN DAKOTA-та да ме закара веднага в центъра Не знаех, че и в Гърция има цигани. Знаех за нас, мамалигарите, Словакия, Италия, и другите западни страни, в които те чак напоследък имигрираха. Как и да е-немаше ядови с тях никакви. Ядох в заведението-ТО КЕНТРИКО ('the centre'). То е семейно, от 1983. Човекът, който работеше там, се оказа на основателя синът-сиреч чорбаджията. Знаеше добре английски. Нещо, което после ще се науча да ценя. Той беше първият от многото млади гърци, които видях, с гъста големичка брада. Явно това е някаква мода сега там. Та той ми предложи половин печено пиле, салата, каквато си избера, пържени картофи и хлебец за само 5 евро! Мисля, че и в БГ надали щеше да е по-евтино това. След като се направих на много начетен, четейки и другите оферти от менюто, все пак се съгласих на неговата оферта-"айде от мен да мине". Пиленцето беше чудно, не твърдо или препечено, от което се опасявах.

гр. Димотика

Напълних препразнения стомах и тръгнах да излизам от града с цел да си намеря място за моята шатра. Лесно се намери-след селото Неой Пастадес (или както там се чете). Там за първи път осъзнах, колко рано трябва човек да си ляга и колко малко време остава за каране в това време на годината.

Greece cycling trip, Day 2

 Day 2, 12.10.2013, Radovets-Mezek

DST-62.6 km, AVS: 15.5 km/h, TM:4:01 h

Heading from Radovets to the tower where Baldwin was defeated nearby Matochina in the beginning of the 13th century I crossed a very beautiful landscape. Unlike Strandja there are no forests and you have a broad view over the terrain. That's something I adore. BTW, the road between Radovets and Varnik was, despite expectations, not shown on my Bulgaria Garmin GPS map my karta.bg .

Trail between Radovets and Varnik

Varnik

A few more words about my hosts. They made me a great breakfast-several slices of bread covered with salami and thick layer of cheese. Two of them they put on my bag although I kindly asked them not to do so :) Vankata took me to the spot where the trail begins since as mentioned above it was not on my map. Later on he even called me to check if everything was going well. Perfectly nice people!

According to Vankata there is no bridge between Lesovo and Radovets over the river (Tundja). In the past there used to be such but has been destroyed by the river. Pay attention because on the Domino map of Bulgaria it is there waiting for you!

A perfect example for waisting public money-information centre in Matochina-closed, no visitors, no people.

Жадна съм.

Искам и аз!

 И аз искам!

The view from the tower is wonderful, 360 degrees.

view from the tower

village of Matochina

selfexplanatory

These guys just making me aware of my flat front tyre 5km before Svilengrad

Прочетете надписа! Евала. А съг нема веке такъви работи :(

Next I visited the Thracian (as it later will turn out in Greece they are called Makedonian) tomb in Mezek. The guys at the reception were very nice and kindly suggested I should sleep at the fortress as there was a guardman throughout the night which I embraced as the memory of the theft in Romania was still fresh. I shot a forbidden pic inside.

Entrance

Street art on the way to the tomb

There is a cycling path between Svilengrad and Mezek. Mezek is the village with the best preserved in Bulgaria fortress with original walls and towers up to 6 m above ground level. Back to the cycling path. It was a part of some EU funded project. However! I saw no people using it. I only met two guys on bikes but they were paddling next to that cycling path, not on it. Two problems: number of people cycling in Svilengrad too low. Second-the path itself is rubbish! It is made out of concrete. Consequently uneven and unpleasant. Some standard needs to be adopted in Bulgaria regarding cycling path construction and commissioning. Because you can see such rubbish in even in Sofia. I'm wondering if releasing payment for such an execution isn't some kind of abuse.

The fortress of Mezek is really great! Part of a project executed by the Municipality (together with the said cycling path but more successful). Entrance fee 3 BGN, was free until August this year. The road to the fortress has about 20% inclination!! Tough for a cyclist. There is free water down across the shop, so first take your water and then go up to spend the night, don't do like me-I had to go down and then up again...

perfect view from the fortress over the village of Mezek

inside the best preserved tower

I mean this one ;)

In the evening I am wondering which way to take the next morning-to the fortress of Lyutitza and Villa Armira or directly to Ivaylovgrad or go a bit back and enter Greece from neaerby Svilengrad...The next morning I'll be having more to wonder about :))

Powered  by bulgariatrue.com