Северна Гърция, ден 6

16.10.2013, Неа Карбала-Аполония

DST: километражът не работи, без данни до края

Имах чувството, че Кавала е на края на света. На картата ми е отбелязан в жълто като някакво хубаво място. Към стария град се влиза, след като изкачиш един голям баир. За щастие колите не отиват натам. После пътят се вие серпентиновидно още по-нагоре, като минава през самия град, покрай стари фурни, от които сутрин, докато внасят хляба, се разнася едно благовоние и каквито в България ми се струва, че вече няма. Между другото в Гърция в доста села попаднах на много вкусен ръчен хляб, 350 гр 0.80 евро. Пък в наше село хляба го карат от града, опакован в найлон :(

Уличките са тесни, с паркирани коли отдясно, а покрай теб отляво профучават коли. Както може да се очаква заради тесните улици и стръмните баири, велосипедисти не видях никакви. Човек дори не  може да спре, да направи снимки. Но пък всичкото това отдалече изглежда доста красиво. Мислех си, че всеки в тоя град има гледка към морето. Сградите пълзят все по-нагоре в планината и изглежда така, сякаш никоя не пречи на тази отзаде.

Сюлейман Великолепни е правил този акведукт, супер яко изглежда

Кавала

Кавала

Кавала, единственото място, където можеш да се отпуснеш. Към тая крепост се стига само пеша или с кола, с колело не може

Тук е мястото отново да отдам почит на моя GPS-Garmin Dakota-та за безупречното отвеждане до и извеждане из центъра на Кавала.

На излизане от града, както може да се предположи, пак минах през един голям баир. Сетне пътят се движи дълго време между два хребета, като минава през много села. В Гърция в селата има много вода, постоянно могат да се ползват чешми. Има и малки магазинчета, от където човек може да си купи консерви (има много от морски продукти), хляб и течен шоколад. Но хората са малко...баш балканци-темерути. Спестил някой малко повече пари и решил да отвори магазин. Хал хабер си няма от маркетинг-как да се държи с клиенти барем. Говори по телефона, а я седим и го чекам...Нахраних го вече, продължавам нататъче.

Пътят след Кавала

намерих си нар!

През цялото време беше облачно и хладно. Чак когато се извъртях малко на юг и пресякох хребета от ляво, времето, и то рязко, се оправи. От там се минава през разни курортчета с хубав пясък и дълги плажни линии.

а ние им викаме "тракийски"

Спах между селата Аполония и Неа Аполония. В Аполония си купих много хубав течен шоколад и ръчен хляб и се получи малко разговор с магазинера-редовното-от къде съм и за какво се боря. Вечерта си влязох в палатката, всичко беше наред. Към 23 ч се поразбудих, всичко беше наред. В далечината над планината изпод облаците се виждаха светкавици, но гърмове не се чуваха, от което си направих извода, че бурята е далече. Но все пак малко бях неспокоен, щото от планината имаше ок. 10 км по въздух най-много. Малко след полунощ се събудих от силен вятър. Той не стихна...през идните два дена! От тоя момент повече не спах, крепих цяла нощ палатката изотвътре, понеже не ѝ бях забил допълнителните въженца. Бях я и опънал под едни тополи. А знам, че тополите са много опасни, лесно се трошат на силен вятър. Преди ок. две години една падна върху момче в Бургас. Знаех, че тия са млади тополи и поради това гъвкави, но въпреки това беше ме шубе. Листата на тополите шумят много страшно на силен вятър, сякаш шептят шестнайсет хиляди душѝ.
Изводът след тая нощ: даже и времето да е хубаво, ако не си слушал прогнозата за времето, палатката да се слага на завет И да се опъват всички въжета.
Против мъгла пък трябва да се слага под дърветата, примерно под дъбовете (церовете), там се запазва сухо.