Експедиция "Банатски българи", част 2

Пътуването ми към следващата ми дестинация е безлично, но за сметка на това неприятно. Както винаги, духа вятърът от Запад. В едно от селата преди Кралево спирам, за да си купя вода. Двама млади пенсионери на по чашка утринна ракия ме канят да седна при тях. Единият се оплаква как нямало работа за младите, как цената на продукцията им е твърде ниска. Отговарям му, че макар да е така, сърбите в района имат големи, добре поддържани къщи. Видял, че не споделям гледната му точка на мрънкотене, ентусиазмът му за разговор (сиреч монолог) с мен бързо спада.

В Чачак пристигам навреме, дори го подминавам. GPS координатите ме водят извън града, най-лошото е, че изглежда ще е и извън селото. Още по-най-лошото е, че на картата ми точката, където трябва да стигна, самотно се червенее в тревата, без никакъв път да води към нея. Приближавайки се до мястото, се оказвам прав. Тъй като това все пак е село, решавам да попитам спортната колоездачка, която точно в тоя момент минава покрай мен, дали аджеба не познава Драган и Милан, които са близнаци и също като нас карат колело. Тя обаче ме попарва с отговора, че не е от селото, а от Чачак и не познава хората. Но пък е супер отзивчива и ми предлага да се върне до магазина, който задминах преди неизвестно време и да попита там. Отиваме двамата, но и там не са чували за моите хора. Тогава тя предлага да им се обади по телефона. Не, че и сам не мога да им се обадя, но...добре де, не мога. Минутата ми в Сърбия струва към 7 кинта. Братята близнаци били пък излезли към Чачак, да ме пресрещнат, но незнайно как сме се разминали. След кратко каране в обратна посока-ей ги на идат. Още в първите секунди ми правят впечатление погледите и на двамата. Те са от онези хора, чиито очи сияят, блестят и излъчват доброта. Срещат се изключително рядко. Още щом зърнеш такива хора, знаеш, че с тях си приятел, още преди да сте говорили каквото и да било, и веднага се отпускаш. След няколко приказки тръгвам с единия брат да пием по бира. В кръчмичката се срещам с интересен езкемпляр. Петдесетина годишен, говори културно. Щом разбира, че съм от България, веднага взима лист хартия, фулмастер и ми нарисува картата на България, толкова точно, колкото и аз не бих могъл. А след това продължава и с очертанията на съседните ни страни. Шашнат съм. След малко изпъква с едно бурканче. Вътре имало пръст. Събрал я от ГКПП Капитан Андреево в началото на 80-те, когато пътувал към Турция. След още малко донася подобни бурканчета, всяко надписано и със съответния флаг, от Германия, Англия и забравих още от къде. Лихтенщайн май.

След тази приятна аклиматизираща среща с Милан отиваме у тях. Там вече ни чака и вторият им warmshower-гост. Обикновено получавали запитване веднъж на 2-3 месеца, но ето че днес в един и същи ден имат двама госта. Пиер е от Франция и яко обикаля Европа. Почерпват ни с кафе, което макар да не пия кафе, не мога да откажа. Даже изпивам и мътилката отдоле, смятам го за израз на уважение.

На другия ден сутринта духа доста вятър и капе дъжд. Помислям си, че лошото време ей сега напада Сърбия. Пиер смята да остане у нашите любезни домакини. Идеята силно ме изкушава. Все пак хората са чудесни. Остава само вътрешното ми съпротивление, тъй като те са прекалено добри, хранят ни и ни поят-то не бяха гибаници и домашни сръбски манджи, па домашна ракийка, па бира, па све...и не бива да се възползва човек твърде много. Но предолявам тази бариера и "подведен" от Пиер, оставам и аз. С госпожа майката постоянно тече някакъв лаф. Примерно говорим си за наименованията на разните му там роднини като чичо, вуйчо и прочие. Те имат едно "сестра од уяка" :) , сиреч първа братовчедка. Пита ме "Како се зове старша сестра?" "Како", отговарям аз. "Па како??", отново ме пита тя. "Како", отговарям отново аз и не разбирам, що ме пита пет пъти едно и също нещо. Сетне се оказа, че тя пък не разбирала, що аз се базикам с нея, като постоянно повтарям въпроса ѝ. През деня отиваме с колелата до Чачак, леко завалява дъжд и ние се евакуираме в близкия бар, където пък работел приятел на Милан. Получаваме бирата почерпка. После времето се оправя и пак грейва слънце. Вечерта с Милан се разговаряме и се оказва, че той работи (като доброволец) към Клуб путника. А тоя Клуб путника пък е издал  една книга "Бантустан", която аз преди около две-три години си бях купил онлайн директно от тях. Оказва се и че познава Снежана Радойчич-сръбкиня, която от години обикаля света с колело. Та света се оказа отново изключително малко място. Отгоре на това Милан наскоро е напуснал работата си за мизерна заплата (макар да е завършил икономика в чачашкия клон на университета) и сега работи само на фермата на семейството си. Т.е. направил е нещо като мен. Само дето тяхната ферма е 4 хектара, имат и бая добитък, та направо могат да си се изхранват от нея.

Като изключим малко по-силния вятър от време на време денят беше добър за каране. Обаче не! Щеше да вали и аз останах да се спасявам от дъжда. На другата сутрин времето отново е сникнато, но поне не вали. Правим си всички снимка за спомен и след кратки инструкции по кой точно път да мина, потеглям, а Милан идва да ме изпрати чак до Прелина-село на почти час път от тях.

Още щом подминах Горни милановац към насрещния вятър се добави и една висока планина като купол от дясно. То да беше само тая планина, проблем няма, но подобно на Витоша, беше събрала всичките дъждовни облаци около себе си  и се виждаше, че зад нея вали. Даже почна и при мен да капе. Набързо си облякох дъждовните дрехи, но повече време ми отне да разсъждавам дали да продължа по същия път в дъжда и вятъра, или да обърна до Горни Милановац, от където да мина през една по-ниска планина в малко по-друга посока. В града не валеше. Зарадван, че съм взел правилното решение, запъплих с върла скорост по баира в посока Лазаревац. Мързеше ли ме да спирам и слизам, или исках да вида как  ще се развие въпросът с времето, не знам, но в крайна сметка останах без хляб. Обикновено това не е проблем, но майката на Милан и Драган ми беше приготвила торбичка за изпът, в която освен доматите, краставиците и лютата чушка собствено производство, имаше и едно парче домашно агнешко варено, за което ми трябваше хляб. А в последното магазинче работели само до един часа и хлябът им беше свършил. От тука нататък може би беше най-красивото каране. Без трафик, с умерен наклон, завои, гора, тишина, хармония. Хора, излезли пред къщите си и кротко чакащи приближаващата буря. А аз трябва да карам...След малко и дъждът дойде и всичко си дойде на мястото. Не вали силно, но яко набива. Стана и студено, термометърът се колебаеше между 15 и 13 градуса целия ден. Вече  не ми беше интересно. Нито можеш да спреш, нито къде да се подслониш, нито да отвориш палатка...За късмет в едно село магазинът работеше, имаше и хляб. Последният! И го дадоха на мен, вместо да си го запазят за някой комшия. Евала! Пощата отсреща пък имаше приятно издадена козирка, та веднага се подслоних там и извадих такъмите за обяда. Едно от най-вкусните ми яденета. След като се наобядвах, дълго се чудих какво да правя. Накрая ме осени идеята, че тоя дъжд може би се задържа тук, тъй като е планина, макар и ниска, и ако изляза от нея, а знам, че тя не е никак голяма, вероятно няма да вали. Така и се оказа! Само че трябваше, въпреки че имам навигация, да обркам пътя два пъти и разстоянието ми до Лазаревац от около 70 км, да набъбне на повече от 100. Вторият път беше брутално, защото в опит да избегна тежкия трафик, минах през село Дудовица, но на края му пътят премина в черен. А беше и баир, и валеше. Нейсе, трябваше да се върна и все пак да мина по пътя с тежкия трафик. Е, явно не съм умрял, но защо сега трябваше така да става...Там обаче видях тая табела:

Няма да успеете да видите какво пише на нея, но накратко първо-това се води регионален път и второ-държавата! не общината, инвестира в неговия ремонт. Тука у нас разни криворазбрали неолиберасти, които за жалост са окупирали даже и по-хубавите партии, смятат, че доколкото няма изгода от даден път, той изобщо не трябва да се ремонтира с обществени средства.

Понеже сме на тема табели, ето още една:

 Изпълнителят на тая магистрала е фирма от Азърбайджан. По-нататък ще има и други интересни примери. Сърбия е яко в "Евразия".

В Лазаревац отново имам уговорка с човек от warmshower. Картата ми на Сърбия обаче е явно непълна, и улицата, на която се намира сградата му, липсва. След бърз телефонен разговор Владимир идва да ме посрещне, бил съм на два блока разстояние от него. Паркираме колелото в гаража му и се качваме в апартамента му. Той вкарва мръсните ми дисаги под душа и ги бърше. Банята е първото помещение, в което аз влизам. После ме почерпва с бобец и биричка, запознава ме с едната си дъщеря и отиваме да пием по бира в любимия му бар. Музиката не  му харесва, но пък идва тук заради амбиентата. Редовно е ивал да кара ски в Банско, но от 4 години ходи само във Франция, където пистите били много по-добри. В Банско не достигали съоръжения. Иначе Банско било много класно място. Споменава и за чубрицата. Обещавам си, че ще му пратя от България, щом се прибера.