Северна Гърция, ден 3

Понеже получих няколко оплаквания, че даже и с Гугъл преводач хората не ми разбират английския, продължавам хрониката на български. И тука може да им трябва преводач заради диалекта...ама пък може да реша да пиша книжовному ;)

13.10.2013, Мезек-Neoi Pasthades

DST: 110 km, AVS-17.2 km/h, TM: 6:23

На сутринта нямаше как-дори пътят ми да продължаваше от крепостта още по-нагоре (в което аз  не вярвах), трябваше да сляза по 20% наклон надолу, за да си налея вода и напазарувам. Мъка. Да бях слязъл снощи, а не да се стискам неядейки и непиейки, само и само да не сляза, защото пак ще трябва да качвам.

В магазина, който се намира в центъра на Мезек на пешеходната пътека, точно под крепостта, заварих любезна, дори приятелски на пръв поглед настроена млада дама. И на втори си беше яка ;) (закачка ;) ) От ония тип хора, с който не ти е трудно да завържеш разговор, даже после не си спомняш, кой точно е започнал разговора. Дори да си пътешественик с колело. Обикновено хората в България и по-специално в Източна, не те отразяват много. Та на тоя фон тя направо си е Вечерница. След като ме поизчака да се начудя, какво да си купя от магазина, излязохме пред него, където вече седяха няколко човека от селото. Застанах прав до масата, а тя ме подкани да седна, понеже аз съм бил гостът :)

Охотно разправих вариантите си за прехода през деня. Всеки даваше акъл, от къде да хвана, като преобладаваше идеята да се върна до Капитан Петко и от там в Гърция. Но аз им познавам вече психиката на невелосипедягите, особено +възрастни хора. Жената от магазина ми подшушна да съм хванел нагоре покрай другата крепост. Имало хубави гледки. Другите мъже добавиха, че до Кулата (сиреч най-високото място) е баир, но пък после все слизане. Само дето имало към 4 км черен път до Вълче поле. Много обичам да обсъждам маршрута или просто да си говоря с местните, затова просто се наслаждавах на разговора; своя си избор вече бях направил.

Беше мъгла голяма, палатката си прибрах даже мокра, но те казаха, че такава мъгла първи ден имало и ей сега щяла да се вдигне, затова избрах да мина през Кулата и Вълче поле, за да гледам гледките от високо. Просто ми хареса да гледам от Мезешката крепост явно ;) На хартиената ми карта тоя път не съществува, добре поне, че на Garmin Dakota-та го имаше, та бях спокоен.

А пътят от Мезек нагоре стръмен, тесен, но гладък, отвсякъде гора, приятно :) Само две коли минаха покрай мен. Същинска велоалея. Пак трябва от там да покараме. До Кулата се изкачих на 560 м надм. вис. от под 200. После хубаво спускане вече по черен път до Вълчи дол. След това отново се изкачих до към 470 м, до Камилски дол. Следва спускане към яз. Ивайловград. Язовирът сигурно е красиво място. Виждаше се вече прошарената гора, но видимостта беше все тъй малка. Помня, че  близо до нивото на водата, температурата чувствително се повиши, до тогава беше ок. 13 градуса. Последва отново качване, тоя път до около 330 м.

преди Вълчи дол

яз. Ивайловград

Много яко боклукът не е разпилян покрай кутията

Дали заради неделния ден Ивайловград ми се стори супер спрял. Никакви хора по улиците, никакви отворени заведения или други обществени места с изключение на едно кафене на края на града. Поминъкът тука явно е добивът и обработката на естествен камък (в Радовец беше какво-тутун ;) ) За него явно идват, видях бая Софийски и Пловдивски коли. Софийските чорбаджии се обзавеждат от там.

Човекът осъден на 101 години затвор!

На КПП-то край Славеево минах веднага. Само една кола имаше преди мен, шофьорът ѝ говореше с нашия митничар на перфектен български (но без ш, ч и т.н.) и с младата гръцка митничарка (която като ме видя разчорлен и немит даже не пожела да ми прегледа личната карта)-на гръцки.

Продължавам да чакам да се вдигне тая проклета мъгла и вече съм супер обезпокоен, какво става. Как може в Гърция-страната на топлината в мойта представа, да има мъгла и да е ладно!? Междувременно забелязвам различната архитектура на къщите им-има доста къщи от ония с плоча, а не с издигнат покрив. Къщите са спретнати, измазани, дворчетата подредени. Мъглата се вдигна чак до село Дафни. Там някъде изкарах палатката, опънах я край пътя да я суша. Ставаше бързо. По едно време една малка кола дойде и спря. От нея изскочи един голям човек и вика: "аойфаподфпао?" "Не те разбирам", му отговарям аз. Човекът всъщност беше много приятелски настроен. Положи усилия да ме попита, от къде съм точно (като му казах, че от България, започна да изрежда градове-Пловдив и прочие, да ми подскаже да кажа моя). Като му казах и че смятам да карам до Солун (тогава не се сетих името на отсрещната на Кулата страна Промахон), той възкликна "Браво!" Стана ми драго. И времето се оправи, и тоя човек ме похвали...машалла!

В Димотика гледах веднага да намеря банкомат (понеже в Ивайловград както стана ясно не работеше менячницата) и да ЯМ! На път за центъра видях, че и там има циганска махала. Между другото тук отново добре, че беше GARMIN DAKOTA-та да ме закара веднага в центъра Не знаех, че и в Гърция има цигани. Знаех за нас, мамалигарите, Словакия, Италия, и другите западни страни, в които те чак напоследък имигрираха. Как и да е-немаше ядови с тях никакви. Ядох в заведението-ТО КЕНТРИКО ('the centre'). То е семейно, от 1983. Човекът, който работеше там, се оказа на основателя синът-сиреч чорбаджията. Знаеше добре английски. Нещо, което после ще се науча да ценя. Той беше първият от многото млади гърци, които видях, с гъста големичка брада. Явно това е някаква мода сега там. Та той ми предложи половин печено пиле, салата, каквато си избера, пържени картофи и хлебец за само 5 евро! Мисля, че и в БГ надали щеше да е по-евтино това. След като се направих на много начетен, четейки и другите оферти от менюто, все пак се съгласих на неговата оферта-"айде от мен да мине". Пиленцето беше чудно, не твърдо или препечено, от което се опасявах.

гр. Димотика

Напълних препразнения стомах и тръгнах да излизам от града с цел да си намеря място за моята шатра. Лесно се намери-след селото Неой Пастадес (или както там се чете). Там за първи път осъзнах, колко рано трябва човек да си ляга и колко малко време остава за каране в това време на годината.

Greece cycling trip, Day 2

 Day 2, 12.10.2013, Radovets-Mezek

DST-62.6 km, AVS: 15.5 km/h, TM:4:01 h

Heading from Radovets to the tower where Baldwin was defeated nearby Matochina in the beginning of the 13th century I crossed a very beautiful landscape. Unlike Strandja there are no forests and you have a broad view over the terrain. That's something I adore. BTW, the road between Radovets and Varnik was, despite expectations, not shown on my Bulgaria Garmin GPS map my karta.bg .

Trail between Radovets and Varnik

Varnik

A few more words about my hosts. They made me a great breakfast-several slices of bread covered with salami and thick layer of cheese. Two of them they put on my bag although I kindly asked them not to do so :) Vankata took me to the spot where the trail begins since as mentioned above it was not on my map. Later on he even called me to check if everything was going well. Perfectly nice people!

According to Vankata there is no bridge between Lesovo and Radovets over the river (Tundja). In the past there used to be such but has been destroyed by the river. Pay attention because on the Domino map of Bulgaria it is there waiting for you!

A perfect example for waisting public money-information centre in Matochina-closed, no visitors, no people.

Жадна съм.

Искам и аз!

 И аз искам!

The view from the tower is wonderful, 360 degrees.

view from the tower

village of Matochina

selfexplanatory

These guys just making me aware of my flat front tyre 5km before Svilengrad

Прочетете надписа! Евала. А съг нема веке такъви работи :(

Next I visited the Thracian (as it later will turn out in Greece they are called Makedonian) tomb in Mezek. The guys at the reception were very nice and kindly suggested I should sleep at the fortress as there was a guardman throughout the night which I embraced as the memory of the theft in Romania was still fresh. I shot a forbidden pic inside.

Entrance

Street art on the way to the tomb

There is a cycling path between Svilengrad and Mezek. Mezek is the village with the best preserved in Bulgaria fortress with original walls and towers up to 6 m above ground level. Back to the cycling path. It was a part of some EU funded project. However! I saw no people using it. I only met two guys on bikes but they were paddling next to that cycling path, not on it. Two problems: number of people cycling in Svilengrad too low. Second-the path itself is rubbish! It is made out of concrete. Consequently uneven and unpleasant. Some standard needs to be adopted in Bulgaria regarding cycling path construction and commissioning. Because you can see such rubbish in even in Sofia. I'm wondering if releasing payment for such an execution isn't some kind of abuse.

The fortress of Mezek is really great! Part of a project executed by the Municipality (together with the said cycling path but more successful). Entrance fee 3 BGN, was free until August this year. The road to the fortress has about 20% inclination!! Tough for a cyclist. There is free water down across the shop, so first take your water and then go up to spend the night, don't do like me-I had to go down and then up again...

perfect view from the fortress over the village of Mezek

inside the best preserved tower

I mean this one ;)

In the evening I am wondering which way to take the next morning-to the fortress of Lyutitza and Villa Armira or directly to Ivaylovgrad or go a bit back and enter Greece from neaerby Svilengrad...The next morning I'll be having more to wonder about :))

Powered  by bulgariatrue.com