Северна Гърция, ден 3

Понеже получих няколко оплаквания, че даже и с Гугъл преводач хората не ми разбират английския, продължавам хрониката на български. И тука може да им трябва преводач заради диалекта...ама пък може да реша да пиша книжовному ;)

13.10.2013, Мезек-Neoi Pasthades

DST: 110 km, AVS-17.2 km/h, TM: 6:23

На сутринта нямаше как-дори пътят ми да продължаваше от крепостта още по-нагоре (в което аз  не вярвах), трябваше да сляза по 20% наклон надолу, за да си налея вода и напазарувам. Мъка. Да бях слязъл снощи, а не да се стискам неядейки и непиейки, само и само да не сляза, защото пак ще трябва да качвам.

В магазина, който се намира в центъра на Мезек на пешеходната пътека, точно под крепостта, заварих любезна, дори приятелски на пръв поглед настроена млада дама. И на втори си беше яка ;) (закачка ;) ) От ония тип хора, с който не ти е трудно да завържеш разговор, даже после не си спомняш, кой точно е започнал разговора. Дори да си пътешественик с колело. Обикновено хората в България и по-специално в Източна, не те отразяват много. Та на тоя фон тя направо си е Вечерница. След като ме поизчака да се начудя, какво да си купя от магазина, излязохме пред него, където вече седяха няколко човека от селото. Застанах прав до масата, а тя ме подкани да седна, понеже аз съм бил гостът :)

Охотно разправих вариантите си за прехода през деня. Всеки даваше акъл, от къде да хвана, като преобладаваше идеята да се върна до Капитан Петко и от там в Гърция. Но аз им познавам вече психиката на невелосипедягите, особено +възрастни хора. Жената от магазина ми подшушна да съм хванел нагоре покрай другата крепост. Имало хубави гледки. Другите мъже добавиха, че до Кулата (сиреч най-високото място) е баир, но пък после все слизане. Само дето имало към 4 км черен път до Вълче поле. Много обичам да обсъждам маршрута или просто да си говоря с местните, затова просто се наслаждавах на разговора; своя си избор вече бях направил.

Беше мъгла голяма, палатката си прибрах даже мокра, но те казаха, че такава мъгла първи ден имало и ей сега щяла да се вдигне, затова избрах да мина през Кулата и Вълче поле, за да гледам гледките от високо. Просто ми хареса да гледам от Мезешката крепост явно ;) На хартиената ми карта тоя път не съществува, добре поне, че на Garmin Dakota-та го имаше, та бях спокоен.

А пътят от Мезек нагоре стръмен, тесен, но гладък, отвсякъде гора, приятно :) Само две коли минаха покрай мен. Същинска велоалея. Пак трябва от там да покараме. До Кулата се изкачих на 560 м надм. вис. от под 200. После хубаво спускане вече по черен път до Вълчи дол. След това отново се изкачих до към 470 м, до Камилски дол. Следва спускане към яз. Ивайловград. Язовирът сигурно е красиво място. Виждаше се вече прошарената гора, но видимостта беше все тъй малка. Помня, че  близо до нивото на водата, температурата чувствително се повиши, до тогава беше ок. 13 градуса. Последва отново качване, тоя път до около 330 м.

преди Вълчи дол

яз. Ивайловград

Много яко боклукът не е разпилян покрай кутията

Дали заради неделния ден Ивайловград ми се стори супер спрял. Никакви хора по улиците, никакви отворени заведения или други обществени места с изключение на едно кафене на края на града. Поминъкът тука явно е добивът и обработката на естествен камък (в Радовец беше какво-тутун ;) ) За него явно идват, видях бая Софийски и Пловдивски коли. Софийските чорбаджии се обзавеждат от там.

Човекът осъден на 101 години затвор!

На КПП-то край Славеево минах веднага. Само една кола имаше преди мен, шофьорът ѝ говореше с нашия митничар на перфектен български (но без ш, ч и т.н.) и с младата гръцка митничарка (която като ме видя разчорлен и немит даже не пожела да ми прегледа личната карта)-на гръцки.

Продължавам да чакам да се вдигне тая проклета мъгла и вече съм супер обезпокоен, какво става. Как може в Гърция-страната на топлината в мойта представа, да има мъгла и да е ладно!? Междувременно забелязвам различната архитектура на къщите им-има доста къщи от ония с плоча, а не с издигнат покрив. Къщите са спретнати, измазани, дворчетата подредени. Мъглата се вдигна чак до село Дафни. Там някъде изкарах палатката, опънах я край пътя да я суша. Ставаше бързо. По едно време една малка кола дойде и спря. От нея изскочи един голям човек и вика: "аойфаподфпао?" "Не те разбирам", му отговарям аз. Човекът всъщност беше много приятелски настроен. Положи усилия да ме попита, от къде съм точно (като му казах, че от България, започна да изрежда градове-Пловдив и прочие, да ми подскаже да кажа моя). Като му казах и че смятам да карам до Солун (тогава не се сетих името на отсрещната на Кулата страна Промахон), той възкликна "Браво!" Стана ми драго. И времето се оправи, и тоя човек ме похвали...машалла!

В Димотика гледах веднага да намеря банкомат (понеже в Ивайловград както стана ясно не работеше менячницата) и да ЯМ! На път за центъра видях, че и там има циганска махала. Между другото тук отново добре, че беше GARMIN DAKOTA-та да ме закара веднага в центъра Не знаех, че и в Гърция има цигани. Знаех за нас, мамалигарите, Словакия, Италия, и другите западни страни, в които те чак напоследък имигрираха. Как и да е-немаше ядови с тях никакви. Ядох в заведението-ТО КЕНТРИКО ('the centre'). То е семейно, от 1983. Човекът, който работеше там, се оказа на основателя синът-сиреч чорбаджията. Знаеше добре английски. Нещо, което после ще се науча да ценя. Той беше първият от многото млади гърци, които видях, с гъста големичка брада. Явно това е някаква мода сега там. Та той ми предложи половин печено пиле, салата, каквато си избера, пържени картофи и хлебец за само 5 евро! Мисля, че и в БГ надали щеше да е по-евтино това. След като се направих на много начетен, четейки и другите оферти от менюто, все пак се съгласих на неговата оферта-"айде от мен да мине". Пиленцето беше чудно, не твърдо или препечено, от което се опасявах.

гр. Димотика

Напълних препразнения стомах и тръгнах да излизам от града с цел да си намеря място за моята шатра. Лесно се намери-след селото Неой Пастадес (или както там се чете). Там за първи път осъзнах, колко рано трябва човек да си ляга и колко малко време остава за каране в това време на годината.