Кога?
На 7.4.2012 тръгнахме 6 човека Лора, Пламен, Били, Жоро и Жоро и 6 колела (не им знам имената) от Софийската централна гара с влака София-Петрич през Генерал Тодоров в 7:42.
Как превозихме колелата?
Качихме ги в последния вагон, 3 на платформата и 3 в коридора, всички с прибрани успоредно на рамката кормила. Нямаше разправии с кондуктора, все пак поставянето на платформата е според
правилата на БДЖ за превоз на велосипеди.
Изхранване
 |
| на Генерал Тодоровската кръчма |
Пристигнахме по разписание в Генерал Тодоров. Тъй като бяхме много уморени от дългото педалиране до там, решихме да похапнем, за да възстановим енергийния баланс :) Кръчмата-ресторант се намира на центъра, но е малко скрита, затова трябва да се пита за местонахождението й. Предлагат много хубава скара, пържени картофи, голяма пролетна салата от марули, лук и репички за 1 лв и перфектно обслужване от едно младо девойче, което без никакви усилия запомни хаотичните поръчки на всички 6 души, без да си записва. Накрая ни донесе и красиво написана разписка.
Маршрут
След обяда тръгнахме да си довършим пътуването, оставаше още съвсем малко, минавайки през Ново Кономлади, Капатово, Кромидово, Хърсово, Враня, Катунци и Горно Спанчево с ударение на "е", а не на "о" :) Информация за тях може да се намери из интернета. Интересно ми беше, че около първите 2-3 села се виждат фотоволтаични централи. Катунци приятно ме изненада. Бях гледал предаването Панорама преди около 1.5-2 години с участието на кмета им и му бях станал фен. Селото изглежда добре уредено, най-впечатляващ беше големият брой на чешмички от градски тип в селото и паркчетата му,
има банкомат, кафета.
От Катунци до следващото село Горно Спанчево има сравнително голямо разстояние и нищо забележително по пътя. На Горно Спанчево спряхме на автобусната спирка и събитията приеха (не)очакван обрат. Един от шестимата реши да се върне спешно в София след телефонен разговор, след около 1.5 часа се обади и похвали, че е успял да хване влака от Генерал Тодоров за София в 17:40. Останалите четирима се уплашиха, че няма да могат да докарат колелата горе до разклона за Пирин, още 9 км, и потърсиха и успяха да намерят, местен транспорт до Пирин. Това беше човек от Пирин с джипа и ремаркето си, случайно оказал се на вярното място във вярното време. После разбрах, че се казвал Наки. Така че ако някой закъса в този район, да пита за Наки :) Аз педалирах до селото Пирин. Гледките от извилия се от високата температура път (поздрав за компанията ;) ) бяха много красиви. По пътя има една ферма, в която се разбра, че гледат местна порода крави, подозирам късорого родопско говедо, и получават субсидии за съхранението й.
|
|
| извитият от високите температури път към Пирин |
За около час и нещо стигнах до заветния разклон. От там надолу до селото около 2 км е чисто и много приятно спускане, което изведнъж открива Пирина, там където не го очакваш. По телефона Били ми беше казала, само да питам на площада, на къде е Геговата къща и хората щели да ме упътят. И действително-само да кажа "Добър вечер" и хората ми викат "Ела утре вечер". Майтап си правя-вече ми сочат пътя, цялото село знаеше, кой съм и за какво се боря. Карам по указаната посока, гледам къщата, подминавам я, накрая на пътя една баба ме връща назад, за да я и вида, а не само да я гледам :)
Домакините се оказаха много читави хора, от нашите. Бачкат си в Благоевград, ама събота/неделя идват до Пирин. Много добре се разбират взаимно и с това създават една много мирна и предразполагаща обстановка. Къщата и майката на бат Кънчо, оказа се, са снимани във филма "Писмо до Америка", но старата къща, настоящата е реновирана и малко променена. Каква роля са играли, идете да питате бат Кънчо за подробности, че аз не сварих.
Бат Кънчо е много начетен човек, не знам, с какво се занимава и какво образование има. Той е местен и е наясно и с фолклор, и с легенди, и с обичаи...От него научих, че има строго деление между мъже и жени в това село. Има си песни, които се пеят само от мъже, и такива-само от жени. На сватба мъжете и жените не седят в една стая, а в отделни. Черквата дори има два етажа-жените на горния, мъжете на долния. Предполагам, че жените ги качват по нависоко, за да са по-защитени.
Едно време хората са имали по много деца. Лятото цялото семейство спяло на чардака. Първо лежели бащата и майката, после големия син и жена му, по-малкия син и т.н. Един го питали "Как свършвате оная работа, като сте толкова много хора?" "Ми като щракне на татко токата и знаем, че е време вече, той почва и ние почваме" :)))
Потвърдиха се и подозренията ми, че в песните на Пирин има елементи и на Пиринско, и на Родопско пеене. Бат Кънчо ми изпя една песен, чиято мелодика беше родопска, но треперенето на гласа и фините извивки-пирински. Трудно мога да го опиша коректно това явление, да не съм я музиколог.
Вечерята
Вечерта ни гостиха със скара-пържолата ми се стори божествена, сигурно беше пилешка, но страшно вкусна, може би и заради въглената скара. Няма начин да е заради това, че педалирах 9 км по баира :)) Имаше и четиригодишно мелнишко вино-букет от Широка мелнишка, Мелник 55 и още един местен сорт. Много пивко и вкусно. Бая поизпихме. А накрая за най-издръжливите имаше и бонус-розово вино от червени боровинки. Язък, че вече се бях понапил и яко ми се спеше, та не можах много да изпия от него. Бат Кънчо изкара няколко пирински песни, много силно и хубаво пее, и я се записах с 2 странджански.
Стаята ми беше много романтична и уютна. Скосен покрив, звездички по тавана, борови иглички на туфи, залепени по ламперията...Домакините казаха, че по принцип тя била за най-влюбената двойка :)
На другата сутрин ни поиха с Чай. Пиша го с главна буква, понеже на нам известния Мурсалски чай от Триград, Перинчани му викали просто Чай и като кажеш "чай" се разбира именно тоя Мурсалския. Имаше и домашен мед, който не бил захаросан по това време на годината, щото бил много хубав, а хубавият мед не се захаросвал първите три години. Е тука вече ни метнаха по върбите, ама карай...Един човек сеел такъв чай в селото, но казал, че отглежданият не бил на вкус като дивия. Затова не си купувайте Мурсалски чай от магазина ;)
Надзадзе
Чудихме се по кой път да се върнем назад. Вариантите: от Пирин по черен път към Мелник и от там или към Генерал Тодоров, или към Дамяница, и от Пирин през Катунци за Генерал Тородов или след Катунци-Враня-Кулата. С последния вариант се спестяват 3 км, но пък се налага два пъти да се товарят колелата във влака, понеже на Генерал Тодоров Кулският влак прави смяна. Пътят за Мелник се притеснихме, че може да е кален, понеже през нощта беше валяло. Ходих сутринта рано да го огледам-не беше много кално, но тъй като не познавам такъв вид настилка, се уплаших, че ще е твърде кално и хванахме към Катунци. После видях от пътя към Друма (така наричат пътя Катунци-Гоце Делчев), пътят за Мелник изглеждаше изсъхнал от слъцето, което печеше от сабайлен.
Спускането към Горно Спанчево беше много яко. Едвам ги удържахме машините надоле, вдигахме до към 50 км/ч. А пътят е нов и гладък, направо се хвърчи. На Хърсово смятах да се отделя и сам да карам до Мелник, където да купя Любовно вино, което го рекламираха със спрей по разни разнебитени сгради по пътя, че трошело легла, ама се беше затъмнило доста към Беласица и от Изток, а знаех вече, че в София вали и буря има, та се отказах и настигнах другарите на чешмата преди Генерал Тодоров. Хванахме влака в последните минути, Пламен и Били купиха бири, кремвирши, кашкавалка и най-бече бири и седнахме доволни във влака. Били почерпи, понеже се оказа, че името й идвало от "биле", а беше Цветница тоя ден.
 |
| Акробатите на цирк "Горно Спанчево" |
